Къде се намира всъщност Майдерих?

"Къде точно е това Майдерих?", пита Уве Зеелер преди първата среща на своя Хамбургер ШФ срещу Майдерихер ШФ в новоучредената бундеслига. Малко по-късно, след загубата с 0:4, той със сигурност е получил отговор на въпроса си и така географската неориентираност на "Нашия Уве" вдъхновява запалянковската песен, включваща строфата: "Къде се намира Майдерих, къде побеждава Майдерих, това всекиму е известно!". "Зебрите" действително допринасят доста за това, дуисбургският квартал да придобие известност в цяла Германия: те печелят победа след победа.

Самият факт, че майдерихският отбор печели първото си домакинство на 24 август 1963 г. толкова убедително, изненадва мнозина. Пък и колко много се трепери преди началото на сезона! Германският футболен съюз сам изгражда своята най-висша лига: това става чрез една сложна точкова система, основана на представянето на отборите в предходните 5 сезона от регионалните оберлиги, както и след известна "оперативна самостоятелност", облагодетелстваща предимно т. нар. традиционни клубове. Майдерихците не разполагат с почти никакво лоби в ГФС и затова са принудени да бъдат убедителни на футболното игрище в последния сезон на Оберлига Запад. В предпоследния кръг на сезона Дийтер Данцберг осигурява победата с 2:1 над местните съперници от Хамборн 07 в 90-тата минута, а с това и нужното четвърто място за класиране в бундеслигата. На следващия ден пристига телекс от ГФС. Майдерихер ШФ е приет в новата елитна дивизия. Тази чест получава и Пройсен Мюнстер, гостуването на който отборът от дуисбургския квартал печели също с 2:1 и двата отбора заемат трето и четвърто място в западната Оберлига.

Майдерихер ШФ се премества на по-големия Ведаущадион, което предизвиква протестите на привържениците от квартал Майдерих. Обаче целият град Дуисбург иска да гледа своите синьо-бели "Зебри". Повече от 25 000 фенове средно на домакинство се нареждат пред къщичката за билети на дуисбургския стадион: клубен рекорд за посещаемост до днес. 37 различни треньори кандидатстват за наставническия пост в отбора, но доверието на ръководството получава 36-годишният тогава Руди Гутендорф, който става най-младият треньор в бундеслигата, при това с доста значителна разлика от втория по този показател. Роденият в Кобленц тактик има зад гърба си един впечатляващ сезон в регионалната лига с тима на Марл-Хюлс, а успехите му се дължат на разработената и развитата от него тактика "Блок", при която - в нужда - един от нападателите се връща в защита и играе като втори стопер, а освен това отборът внезапно преминава от защита в нападение, благодарение на изключително добрата физическа подготовка на играчите, осигурявайки числено надмощие по всички зони на игрището.


Майдерихер ШФ представя известните си нови попълнения преди началото на първия сезон от бундеслигата през 1963 г.: аматьорският национален играч Хайнц Хьоер, героят от Берн Хелмут Ран, вратарят Манфред Манглиц и треньорът Руди Гутендорф.

В ресторант "Мариенбилдхен" треньорският договор е изчагъртан в менюто от тогавашния президент на дуисбургския клуб д-р Валтер Шмид – както и допълнителните премии: 100 000 марки за титла, „30 000 кинта” за второ място. И двата бонуса будят широка усмивка у членовете на управителния съвет, защото „неизпадането” е било всичко, към което този отбор се е стремил още от 1963 г. насам.

С тежките си тренировки Гутендорф вкарва своя "отбор от анонимници", който преди началото на първенството е определян от футболните експерти като кандидат за изпадане, в отлична игрова форма. Неговата тактическа система е оптимизирана с оглед на това, че всички футболисти са непрофесионалисти и през седмицата ходят на работа. "В продължение на седмици се обаждах на работодатели и спонсори, като ги молех да не натоварват прекалено играчите ми на техните работни места", споделя треньорът, защото един човек като Вернер Лотц, който е стоял прав 8 часа пред доменните пещи, често е бил прекалено "гроги", за да посещава футболни тренировки. В първия кръг аутсайдерската трупа постига един мечтан старт: победа с 4:1 в Карлсруе. Най-добрият играч на терена е Вернер Кремер, през когото преминават всички атаки на майдерихците, а сам той реализира две попадения. Бундестреньорът Зеп Хербергер го поздравява лично в съблекалнята след последния съдийски сигнал.


Главната трибуна на Ведаущадион, завършена през средата на 60-те години на миналия век

За нещастие, по него време решаващо за класирането, в случай на равни точки, е головият коефициент, а не головата разлика. Така победите с по 2:0 на Шалке 04 (срещу Щутгарт) и на Кьолн (в Заарбрюкен) са били считани за по-стойностни, в противен случай Майдерих щеше да влезе в историята на германския футбол като първият водач в класирането на бундеслигата за всички времена. Между другото Хербергер не забравя представянето на „Айа” Кремерс: през септември той е повикан за първата си среща за националния отбор – началото на една кариера с представителния тим на Западна Германия, минаваща през световното първенство в Англия през 1966 г.

Седмица след победата в Карлсруе 36 000 фенове преживяват домакински успех с 3:1 над Айнтрахт Франкфурт. След този мач Ведаущадион се превръща в непревземаема твърдина. Само традиционно неудобният противник Херта Берлин успява да нанесе поражение в града край река Рейн. Тази събота, 14 септември 1963 г., е една дата с дебютен характер. При домакинската загуба с 1:3 Хелмут Ран, провокиран с груб фаул, изпуска нервите си и удря берлинчанина Харалд Байер: първото отстраняване от игра в историята на Първа Бундеслига.


Октомври 1963 г.: Майдерих побеждава 1860 Мюнхен с 3:0. Голмайсторът Кремер не оставя никакъв шанс на вратаря Ради Раденкович.

„Боса” Ран се е присъединил към Майдерихер ШФ през лятото, като се е върнал край Рур точно за началото на сезона от холандския тим Енсхеде. Пъргавият щурмовак се превръща в лидер на отбора и мотиватор за представянето на своите съиграчи. Около неговата личност младите футболисти демонстрират неподозирани възможности. След „Айа” Кремер (11) и Хейни Верстеег (10) той е третият реализатор на ЕМ Ес Фау със своите 8 гола.
Триумфалният поход на Кьолн обаче не може да бъде спрян дори от Майдерих, макар че „Зебрите” не губят срещите си с водача в класирането. При равенството 3:3 в катедралния град Гутендорф първоначално започва с цели осем бранители, но сставената от трима играчи офанзива, включваща жизнерадостния Ран, солиста Кремер и здравия Верстеег, и без това създава достатъчно грижи на „Козлите”. В ответния мач на Ведау пред рекордните за Дуисбург 44 000 зрители двата противника отново се разделят при равен резултат. Този път над всички е вратарят Манфред Манглиц, който с блестящите си хвърляния запазва крайното 2:2, въпреки изключително силните последни минути на гостите от Кьолн.

За вицешампионското звание постепенно се развива оспорвана надпревара с Айнтрахт Франкфурт, която „Зебрите” – този път благодарение на правилото за голов коефициент – решават на косъм в своя полза. „Блокът на Руди” носи успех, понеже дуисбургският отбор допуска само 36 гола и печели признанието за най-добра защита, а освен това губи само 4 от общо 30-те мача от сезона. След победата с 3:0 над Кайзерслаутерн в последния кръг запалянковците нахлуват на терена и превръщат зеленото игрище в едно синьо-бяло море от знамена. Руди Гутендорф е изнесен на ръце от стадиона.
Дали известният днес като футболен пътешественик е знаел тогава, че по-късно ще тренира отбори от страни като Фиджи, Перу, Непал и Ботсвана? Наставникът със сигурност е притежавал търпението да понася несгодите на съдбата. Новият президент на Майдерихер ШФ, застрахователният агент, Вилхелм Тийфенбах, дошъл от хокейното поделение на клуба, решава да спести вицешампионската премия на треньора. Явно запазването на оригиналния договор с менюто не е била крайно лоша идея.


Героят от Ванкдорфщадион в Берн през 1954 г. Хелмут Ран (вдясно) с раираната фланелка на Майдерихер ШФ