Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.

неделя, 18 септември 2011 г.

"Михаел Йонинг" срещу Михаел Йонинг


Представям ви някои от най-остроумните поустове в профила на потребителя в Туитър "МихаелЙонинг", когото Михаел Йонинг има намерение да съди. Дали си заслужава, можете да прецените и сами!


‎"Понеже Хамбургер ШФ съзнателно се обявява срещу комерсиализацията, срещу Байер Леверкузен ням да играем на пълните си възможности."

"Дали във Валенсия играе футболист, който се казва Манчестър?"

"Не сме равностоен противник на Леверкузен, това е ясно. Леверкузен е от Чемпиънс лийг, а ние сме от Съркъл лийг."

"Следващата седмица Вестерман ще играе като единствен нападател, защото защитата трябва да започва още от нападателите."

"Днес ние подходихме малко небрежно към възможностите ни за гол. При малко повече късмет можехме да спечелим с 6:5." (След 0:5 срещу Байерн)



‎"Трябва да престанем да гледаме само крайния резултат. Елия например загуби доста по-малко топки, отколкото срещу Херта." (След загуба на Хамбург)

"Днес 45 минути (един учебен час) обяснявах на момчетата, че обезвреждането на Тони Полстер е ключът към победата срещу Кьолн." (срещу Байерн на почивката Йонинг е предупредил играчите на Хамбург да внимават с включването на Клозе, който обаче от няколко месеца е бил играч на Лацио)

"Нито Полстер, нито Литбарски са в разширения състав на Кьолн. Според мен това ще да е някой психологически трик на Сулбакен."

"Безобразна идиотщина на Германския футболен съюз! Вчера се разбрах с Патрик Хелмес, а днес научавам, че са затворили трансферния прозорец." (публикувано на 5 септември)

"Благодаря още веднъж на всички фенове на Занкт Паули, които на техния стадионен празник ме окуражиха да продължа работата си в Хамбургер ШФ."

"Резервирах 14 дни ваканция в Бразилия. Започва на 11 септември. Надявам се да няма никакви пречки с изпращането ми в почивка."

"Горе главата. Откакто ме няма, настанаха тежки времена за младите играчи. Ще дойдат и по-добри времена." (На профила на Нюрнберг)



"Пушещи глави и озадачени лица след тактическия разбор. Бремен може да идва! Или май играехме като гост? Пълен организационен стрес!"

"Дори след като Мертесакер премина в Атлетико, Бремен има играчи като Налдо, Тодт и Бирофка, които разполагат с огромен потенциал."

"Автобусът на отбора отпътува без мен. Може да се случи. Добре, че имам карта за влака."

"Само 2 допуснати гола, дефанзивната ми тактика дава своите плодове. В края на февруари спечелването на точка трябва да е вече реалистично."

Току-що се събудих облян в пот. Сънувах, че имам помощник-треньор, който иска да ми вземе работата. За щастие назначихме Фани Хайнеман."

"Ще пишем история и ще печелим титли - за начало ще започнем с рекорда на Тасмания Берлин."

"В събота идва Гладбах за контрола. Че Ройс ще стане велик играч, пророкувах още преди 2-3 седмици." (преди вчерашния мач с Гладбах)

"Мисля, че трябва да се престане треньорската работа да се редуцира само до спортния успех."

"Тренировката успешно е приключена, сигурен съм, че днес няма да загубим мача си с Кордония."

"Едно възможно дерби с кръвния враг Занкт Паули на баражите в края на сезона, трябва да донесе на моите играчи достатъчна мотивация да вземат точки от Гладбах."



 ‎"Макар че футболът не е точно математика, очаквам ответна реакция от моите момчета в срещата с Гладбах догодина." (след загубата от Борусия Мьонхенгладбах)

"Комплименти за моите момчета, които въпреки двойното натоварване от срещата за окръжната купа срещу Кордония през седмицата, не загубиха разгромно." (след мача с Глабах)

"Критиката минава толкова далеч от мен, колкото топката от крака на Петрич."

"Ако днес Давид Яролим играе добре в дясната полузащита, мисля да го пробвам и на други позиции."

"Арнесен вече каза, че не сме длъжни да печелим срещу Гладбах. Аз ще отида малко по-далеч от него. Ние няма и да печелим."

"Ван Нистелроой този сезон е пропуснал всичките тренировки. Очевидно се опитва да провокира трансфер и да напусне отбора."


"За мен е въпрос на чест да върна Хамбургер ШФ в първа лига за съжаление на футболния съюз."

"Намерих много ефективни начини да разбием Гладбах в края на седмицата. В момента работя върху презентацията ми на ПауърПойнт за играчите."

"Днес изключително се зарадвах на фена на Паули, който почисти стъклото на колата ми на един светофар и намери добри думи за мен."

"Победите срещу Олденбург, Бремерхафен и Кордония явно вече не са от особена стойност. Неуспехът обаче изглежда по съвсем различен начин, приятели!"



Източник: http://twitter.com/#!/MichaelOenning

петък, 2 септември 2011 г.

Кордоба?

Преди днешния двубой на бундестима срещу Австрия в Гелзенкирхен, любимият германски съсед отново разказва истории от Кордоба. Това изнервящо ли е? Изнервящо е! Нека си спомним за някои по-важни срещи.



Мачът на "аншлуса":
3 април 1938 г.: Австрия - Германия 2:0

През март 1938 г. Адолф Хитлер официално обявява присъединяването на Австрия към Германския райх. Новата съпринадлежност трябва да се документира и по спортен начин 3 седмици по-късно в последен мач между отделните национални футболни отбори, носещ името "двубоят на аншлуса".

На препълнения с 58 000 зрители виенски Пратерщадион се вее знамето с пречупения кръст. Президентът на Германския футболен съюз Феликс Линеман дава на играчите недвусмислено да разберат, че равенството е желан резултат от нацистките политици.

Това не се харесва особено много на виенския централен нападател Матиас Зинделар, който практически вече е приключил с австрийския национален отбор. След като австрийците видимо доминират през първото полувреме и пропускат положение след положение, кое от кое по-изгодно, в крайна сметка Зинделар вкарва за 1:0 през втората част и демонстративно празнува точно пред главната трибуна.

Малко след това Карл Зеста покачва на 2:0 след пряк свободен удар от 45 метра. Днес срещата не присъства в никаква официална статистика - нито на Германския съюз, нито на Австрийската федерация. Митиас Зинделар, който арогантно отказва да играе за общогерманския национален отбор, е открит мъртъв няколко месеца по-късно в своето жилище. Причините за смъртта никога не се изясняват.



Чудото от Базел
30 юни 1954 г.: Германия - Австрия 6:1

Мнозина не споделят доверие към националната селекция на Западна Германия в това световно първенство. И поради това изразителната победа над Австрия на полуфинала носи такова учудване. Алпийските футболисти изживяват един гарвановочерен ден, което важи най-вече за вратаря Валтер Цеман. Основната "единица" Курт Шмийд е принуден да почива, тъй като по време на четвъртфиналната победа със 7:5 срещу Швейцария е получил топлинен удар от 40-градусовата жега и неориентирано се оглежда в последните минути ("След това не мога да си спомня нищо").

Другите австрийци също са засегнати от горещините в Лозана и не могат истински да се противопоставят на германския съперник. Хербергер най-после уцелва своя стартов състав. "Зрителите се смяха и майтапеха за това как сигурно, с множество трикове, с подигравка и уникалност германците надиграха противника си - чисто игрово, а не толкова с борба на терена", пище списание Кикер в последствие. Самият Фриц Валтер участва при пет от общо шестте попадения. Но никой няма представа какво ще се случи в Берн броени дни след това.



Позорът от Хихон
25 юни 1982 г.: Германия - Австрия 1:0

Един двубой с повече губещи: ФИФА, чийто регламент се оказва доста несъвършен; Алжир, чийто футболисти трябва да напуснат СП в Испания след 2 победи в предварителната група и 22-та играчи на терена, които трябва да прекарат почти пълното футболно времетраене в горещото испанско лято, докато си подават топката напред и назад, без излишни увлечения и дързости в атака, сякаш спазвайки военно съглашение за ненападение. (Цитат на австриеца Ханс Кранкъл: "Не знам какво толкова искат. Все пак се класирахме напред.") След гола на Хрубеш в 11. минута и двата отбора теоретично и практически се класират във фазата на директна елиминация.

Алжирците вече са спечелили последния си мач в групите и се надяват на изравнителен гол или поне на победа с 3:0 за Германия. Вместо това африканците отчаяно наблюдават, как честната игра се "изнасилва" в продължение на 80 минути. Дали германци и австрийци са се наговорили преди срещата или на почивката, остава само да се гадае.

Коментаторът на държавната германска телевизия ARD Еберхард Щаньек по някое време отказва да обсъжда случващото се на игрището, а австрийският му колега Роберт Зеегер направо иска от зрителите да изключат телевизорите си. ФИФА реагира. От 1984 г. насам последните срещи от предварителните групи се провеждат по едно и също време.



Последната Кордоба
29 октомври 1986 г.: Австрия - Германия 4:1

Фактът, че австрийците от 33 години насам припомнят за Кордоба, означава само едно: Успешните резултати срещу "големия брат" са крайно оскъдни. Последната победа на Австрия ще чества своя 25-годишен юбилей през октомври, освен ако германците не загубят днес.

В приятелската среща през 1986 г. силният Тони Полстер бележи на два пъти. Австрия бие с 4:1. Олаф Тон си спомня: "Това беше катастрофа. Причиних дузпа, след като играх с ръка в наказателното поле, а Матеус беше пратен под душовете само след час игра за оспорване на съдийско решение."



Гневът на капитана
16 юни 2008 г.: Австрия - Германия 0:1

Както Филип Лаам наскоро сподели в своята книга, германският национален отбор е изпитвал остро напрежение и разединение през онези дни. Михаел Балак така крещи на бедния Давид Одонкор в съблекалнята след загубата от Хърватия, че докарва последния почти до сълзи. Но капитанът преминава от думи в дела.

Напълно в противодействие с Марио Гомес, който само след 5 минути игра успява да пропусне на два метра пред празна врата. Балак нацелва топката с всичката си ярост и я забива точно под горната греда на австрийския вратар Юрген Махо. Това означава класиране на четвъртфинал и гледания до днес на забавеното видео от лицето на Балак по време на изпълнението на прекия свободен удар.

неделя, 24 юли 2011 г.

Черен Петър

"Който предложи дългосрочен договор на Петер Нойрурер, може със същия ефект да застане под студения душ и да започне да къса банкноти. Това също не е евтино, обаче закалява и предпазва от болести." Журналистът Андреас Франк е безмилостен след напускането на Нойрурер от Хановер 96. Той е провокиран не само от пословичната словестна свирепост на Нойрурер, но преди всичко от "гордата" треньорска история на стратега: 12 назначения в професионалния футбол, десет от които са прекратени по "взаимно съгласие". Специално документирано за Вас: най-красивите освобождавания на Петер Нойрурер.




Септември - ноември 87: Старши-треньор на Рот-Вайс Есен

"Последният път, когато загубих толкова разгромно, беше срещу моя брат на джаги." Една от многото легендарни сентенции на Петер Н., в случая изречена след загуба с 0:7. Дали на клубния президиум не се е харесал този футболен армагедон или пък причината е била шеговитият тон на треньора? Въпроси, въпроси, но отговорът е само един: часове след това Нойрурер трябва да си събира багажа.

Април 89 - ноември 90: Шалке 04

Така започва една любовна история, при която по всичко изглежда, че съдбата вещае вечно щастие. "За Шалке ще извървя цялото разстояние от Аахен пеша!", сияе Нойрурер, след като "Кралскосините" откупуват треньорските му права от Алемания. Със своите 33 години тогава той е един от най-младите треньори в историята на бундеслигата. След успехът с 4:1 над Блау-Вайс 90 Берлин, означаващ радостното оставане във Втора Бундеслига, стотици фенове на Шалке нахлуват на терена и понасят "Спасителя" Нойрурер на рамене, водейки го извън стадиона. "След сватбата ми и раждането на моите деца, това е най-великото събитие в моя живот", тържествува треньорът.

В празничен делириум Криста Паас, нежна половинка на тогавашния президент на Шалке Айхберг, подарява ключовете на своето порше на Нойрурер. Преди това ръководителят в бирено опиянение е обещал: "Ако се спасим от изпадане, ще получиш колата." След последния мач Криста Паас се провиква: "Вече можеш да си получиш поршето."

В последвалия сезон 90/91 в 17. кръг Шалке се намира на втора позиция. Въпреки това Нойрурер напълно изненадващо е освободен през ноември. Причина за това, поне според шушукащите фенове, е суетата на президента Айхберг, който иска да постави на треньорския пост своя съгражданин Александър Ристич. Запалянковците протестират, а за срещата след освобождаването на Нойрурер цял блок от сектора на ултрасите остава празен. Това не помага: Нойрурер трябва да напусне Шалке, своето "предизвикателство на сърцето", и да се смени с един друг треньорски фантом на лигата.




Март - май 91: Херта Берлин

Най-краткото си назначение Нойрурер преживява в Берлин през 1991 г. В продължение на цели два месеца той тренира берлинската Херта в Първа Бундеслига. Неприятната статистика: десет загуби и две равенства в дванадесет мача.

Юли 91 - Юни 93: Заарбрюкен

След освобождаването си от Заарбрюкен през 1993 г. той подкарва бившето порше на Криста Паас към бюрото по труда по спортен анцуг и с чехли за баня - една от малкото си постъпки, за които Нойрурер съжалява до днес.

Април 96 - Септември 97: Кьолн

"Ще продължа спокойно да си получавам заплатата до юни 1998 г. Радвам се на всяка премия за победа, която ми печели моят наследник," хили се Нойрурер, качва се в своя джип форд и напуска катедралния град. Думите му вероятно са предизвикали стомашна язва на мениджъра на кьолнските "Козли" Рюл, тъй като само заплатата на треньора е 50 000 марки на месец. Отношенията между Нойрурер и Рюл в края са доста опънати: "Имаме нужда най-после от страст в този клуб", заявява Рюл пред медиите след домакинско поражение и жлъчно повишава напрежението още повече: "Нуждаем се от прилежен треньор, който да научи играчите на ред и дисциплина." Висока цена за Нойрурер - той остава без работа в продължение почти на година и половина.

Октомври 99 - август 2000: Кикерс Офенбах

Ангажимента си в Офенбах Нойрурер вижда като своеобразно интермецо. "Тук имаш нужда от каравана, а не от жилище - толкова бързо си заминаваш", коментира той отегчен търсенето си на престой в хесенския град край река Майн. 10 месеца по-късно всичко вече е приключило, Нойрурер подкарва поршето пред феновете на Кикерс и настъпва газта в посока Аален.

Септември 2000 - ноември 01: Рот Вайс Аален

През 2001 г. феновете на вестфалския провинциален клуб Ел Ер Аален (днес: Рот Вайс Аален) започват да наричат своя треньор "Петър Велики". Но поради "наранена чест" Нойрурер трябва да напусне клуба след 14-месечен ангажимент. По драматични стечения на обстоятелствата уволнението го застига по телефона: Нойрурер публично подчертава, че е искал най-после "да разпусне, да поиграе голф и да прекара време със семейството". Нойрурер и... разпускане? Тези две думи просто не се използват в едно и също изречение. Когато телефонът звъни следващия път, от другата страна на линията за щастие е Феу Еф Ел Бохум. И семейството му може да си отдъхне.



Декември 01 - Май 05: Бохум

Той извежда Бохум в турнира за Купата на УЕФА, танцува с феновете и се оставя мустакът му да бъде обръснат от тържествуващата тълпа пред телевизионните камери. В последвалият сезон Бохум пропуска да влезе в групите на европейския клубен турнир - и това е началото на бохумското пропадане. Година по-късно рурският клуб изпада за пету път в историята си във втора дивизия, а "Петър Велики" отново се завръща в реалността. Очаквано пътищата на Фау Еф Ел и Нойрурер се разделят, въпреки протестите на феновете и на отбора. "Най-късно след две седмици тази работа вече ще ми липсва", философства Нойрурер след своето освобождаване. "Мирисът на масажно масло, докосването до окосената трева. Идва едно много лошо време за моето семейство. Защото без футбол моята пълноценност, ако изобщо можем да говорим за пълноценност, е сведена само наполовина."

Ноември 05 - август 06: Хановер 96

Това сега уволнение ли е или оставка? Както винаги, Петер Нойрурер влиза в историята като един от най-безуспешните треньори в историята на Хановер 96. Сезонът е едва в третия си кръг, когато уволнението застига първия треньор от елитната германска дивизия - изненадващо или не, неговото малко име е Петер. Три поражения на старта с общо 11 допуснати гола, 0:3 като домакин от новака Алемания Аахен: това е най-лошото начало на сезон за Хановер 96 от 35 години. За освобождаването на треньорския стол на Нойрурер, освен фактът, че тимът на "Червените" няма победа от месец март насам, спомагат и някои крайни изказвания на наставника пред журналисти. Пред "Шпорт Билд" треньорът обяснява, че ситуацията в '96 била по-лоша, отколкото при всички негови предишни отбори. Цитат на Нойрурер: "Хановер е моето дванайсто треньорско назначение. Но такова нещо като това тук все още не бях преживял. Навсякъде има скрити снайперисти, дебнещи от засада."



"Той натискаше ли, натискаше..."

Есента на 1989 г.: Ерата на компютрите все още не е започнала истински, обаче футболният учител Петер Нойрурер вече работи с база данни за играчите си. Синът му Йорн също иска да помага - и предизвиква тотален срив. Един разказ на самия Нойрурер.




"Още по времето, когато бях треньор на Шалке 04, започнах постепенно да изграждам база данни за футболистите. Наблюдавах играчи от Германия и половин Европа, а докато седях на трибуната, гласно записвах информацията на своя диктофон: десен крак или ляв крак, поведение при единоборства, игра с глава, периметър на действие - всичко, което един треньор има нужда да знае. По този начин аз бях винаги отлично подготвен за всеки противник и същевременно имах поглед за потенциални нови попълнения.

Вечер, когато се прибирах вкъщи, аз прослушвах моите устни бележки и ги нанасях постепенно в моята база данни. Компютърът ми се намираше в моята работна стая - огромно нещо от първо поколение, голямо, колкото печка за готвене. Самият аз нямах достатъчна представа за програмиране и за цялата техническа щуротия. Базата данни беше оформена от един приятел по моя молба според нуждите ми. Методите ми на работа предизвикаха смесени реакции: някои ме взеха на подбив. Те си мислеха, че упражнявам някаква тайна наука, която няма нищо общо с футбола. "Петер, какво правиш там с електрическата пишеща машина?", питаха ме. Други пък находчиво се усетиха, че бях значително изпреварил времето си и проявиха интерес към моето уникално научно съкровище. Ръководителите на Байер Леверкузен възприеха идеята и започнаха систематично да я ползват. Но аз продължавах да седя сам в моята тиха стаичка - положих един невероятен труд с продължение на години! Някакси успях да набера с моите два показалеца и голямо усилие за търсене на букви по клавиатурата прифоли на повече от 3 000 играчи.

Един ден, когато отново чатках клавишите на клавиатурата, въвеждайки данни, в работната ми стая влезе моят син Йорн, който тогава беше на 3 години. След известно време телефонът иззвъня и отидох да вдигна. Все пак човек никога не знае, дали не е нещо важно. В моето кратко отсъствие малкият Йорн се покатерва на стола - той имаше необичайно силни крака - и с големите си очи вижда на екрана нещо да мига. Разбира се, той още не може да чете, но мигането е предизвикателство за него да натисне някое копче. Така той натиска ли, натиска и натиска, докато аз стоя на телефона и си мисля: "Какви ли са тези странни звуци от бюрото ми?" И тогава непоправимото е вече факт: Йорн е изтрил повече от половината профили! Моята работа, отнела ми седмици и месеци - просто е отишла на вятъра! Никой от Шалке не може да си представи какво означаваше това за мен. Съвсем сам преживях своята загуба. Естествено, нямах никакво подсигуряващо копие, тогава дори нямах представа какво означава това. Едва след този инцидент моят приятел се погрижи за това, такива загуби повече да не се случват.

До днес аз продължавам да работя върху базата данни, като своевременно вече ползвам модерните технически средства. Тя отново обхваща около 3 000 футболисти. Горе-долу се опитвам да я актуализирам. В нея няма да намерите повече Лотар Матеус, а на негово място са въведени нови момчета. Синът ми днес е на 22 години и прилежно ми помага. Той също наблюдава много мачове и действа като мой сътрудник-съгледвач, доставяйки необхидимите данни: десен крак или ляв крак - вече знаете. Така той отдавна си е изкупил вината. Но за информационния срив му бях простил още преди."



Загадката "Нойрурер"
или "Един тест за един неповторим треньор"

Когато ТОЙ се завръща, хората по улиците започват бурно да празнуват, съвършено непознати се прегръщат - по влаковете, в кафенетата, в тоалетните. Пред рафтовете в супермаркета се разменят "вътрешни" информации относно най-елегантния мустак в германския футбол.



1. Коя реплика НЕ е на Петер Нойрурер?

А) "Аз съм идеалист. Ако животът не беше толкова скъп, щях да върша всичко безплатно."
Б) "Вие петимата ще играете сега четирима срещу трима."
В) "Вкусът на захаросана лимонада влияе на тренировъчната адаптация."
Г) "Ако направим анкета между треньорите в Германия според това кой какви знания има за тренировъчен процес, психология, а след това треньорът с най-висок резултат поема най-добрият отбор, то тогава ме очаквайте скоро в Реал Мадрид."

2. Кой отбор все още не е трениран от Петер Нойрурер?

А) Кикерс Офенбах;
Б) Заарбрюкен;
В) Рот-Вайс Есен;
Г) Енерги Котбус;

3. Откога Петер Нойрурер има мустак?

А) От своето рождение;
Б) От първото си треньорско назначение;
В) От началото на растежа на брадата;
Г) От две години;



4. С кого Петер Нойрурер коментира срещите от ЕП 2004?

А) Рюдигер Абрамчик;
Б) Олаф Тон;
В) Карстен Рамело;
Г) Ата Ламек;

5. В кой филм се появява Петер Нойрурер?

А) "Два носа зареждат супер";
Б) "Суперносовете";
В) "Рогът";
Г) "Диди - Двойникът";



6. Каква реплика казва Нойрурер във филмовото си появяване?

А) "Добро утро, господин директор";
Б) "Не, не искам това";
В) "Веднага мога да си отрежа ръката!";
Г) "Времето вече е по-добре";

7. Кого Петер Нойрурер определя като неговия най-интелигентен играч?

А) Петер Мадсен;
Б) Вахид Хашемян;
В) Съндей Олисе;
Г) Пабло Тиам;

8. Кой, освен Петер Нойрурер, също произхожда от град Марл?

А) Актьорът Саша Хен;
Б) Режисьорът Зьонке Вортман;
В) Тенисистът Ерик Йелен;
Г) Спортният журналист Хериберт Фасбендер;




9. В Марл Нойрурер веднъж има една паметна среща с местната полиция. Защо?

А) Минава на червен светофар;
Б) Кара пиян мотопед;
В) Играе голф на улично кръстовище;
Г) Казва на една полицайка: "Обичам те!";

10. Какво според Нойрурер през 80-те години е било широко разпространено в германския футбол?

А) Кървави влизания;
Б) Игра без предпазни кори;
В) Допинг;
Г) Пушене на цигари преди мач;

11. Какво получава Петер Нойрурер за своя 48-ми рожден ден от съпругата си Антье?

А) Стек цигари "Малборо";
Б) Вратовръзка с Гуфи;
В) Ново кожено яке;
Г) Мотор Харли-Дейвидсън.




ОТГОВОРИ:

1-Б Репликата принадлежи на любителя-математик Фриц Лангнер, който в миналото е тринирал бундеслигистите Шалке 04, Вердер Бремен и 1860 Мюнхен; 2-Г "Там няма да ходя", възкликва Нойрурер стерилно, когато научава, че треньорът Петрик Зандер е освободен от ангажимента си в Котбус; 3-В Единственият период от живота на Нойрурер без мустак е детето Петер. И след класирането на Бохум за Купата на УЕФА, разбира се; 4-А С Рюдигер Абрамчик Петер разговаря на "ти". През лятото на 2004 г. двамата бивши футболисти с "кралскосини сърца" пътуват от стадион на стадион, за да коментират европейското първенство в Португалия; 5-В Освен в този филм, той участва и в "Дай ми черешата"; 6-А За заснемането на сцената, той се нуждае само от един дубъл; 7-В След като Олисе все пак чупи носа на съотборника си Хашемян на тренировка, нигериецът е наказан от клуба си. Нойрурер е леко разочарован: "Не искам да обиждам Съндей, но това той сам си го направи."; 8-Б Зьонке Вортман е роден на 25 август 1959 г. в град Марл. След като завършва гимназия той дори за кратко е професионален футболист в тогава втородивизионния клуб Вестфалия Херне; 9-Б Нойрурер присъства на едно задушевно коледно празненство, а местната полиция празнува заедно с него. Накрая подпийналият Нойрурер се качва на мотопеда си и натиска газта. Един полицай подвиква след него: "Петер, ти си пиян. Трябва да те докладвам." Петер отвръща: "Прав си." И слиза от моторетката; 10-В Нойрурер твърди, че през сезон 1989/90 до 50 % от шалкарите са приемали стимулиращия медикамент Каптагон. Бившият президент на Шалке Айхберг отговаря на твърдението: "Аз не съм!"; 11-Г И след това започва знаменитата обиколка. Петер Нойрурер пише за пътешествието си в седмичника "Ди Цайт": "Аз развих една интензивна връзка с моя Харли. И аз се наслаждавам да бъда възприеман не като футболен треньор, а като рокер с мотоциклет!"

събота, 23 април 2011 г.

А твоята съвест чиста ли е?

Следващата серия с класици на словото от германския футбол е с един истински вербален колос. Този човек наистина няма нужда от представяне.



"Когато един играч на Борусия Дортмунд се препъва, когато влиза в игра след смяна, феновете крещят: "Фал!". Това е чудесно - обаче за Борусия Дортмунд."

За Байерн Мюнхен:
"При тях даже чистачката е ставала шампион 10 пъти."

Относно неприличния жест (среден пръст), показан от Улф Кирстен на един мач:
"Той показа, че иска да бъде сменен до една минута."

„В тактически аспект исках да навляза в срещата отвън навътре. Но след като асистентът на съдията си затвори очите пред смяната на един от моите важни допълващи играчи, бавно станах неудържим.”



"Австрийският футбол постепенно изпадна в трудна ситуация, защото бяха купени прекалено много посредствени чужденци. Клубните президенти отиваха на море през ваканцията и се връщаха с четирима келнери."

"Все ми е едно, дали е бразилец, поляк, хърватин, северногерманец или южногерманец. Решаващо е представянето, а не нечия кръвна група."

"Някои хора възпитават децата си на два различни езика, а аз - да играят на два различни крака."

„Противниковото попадение падна в психологически неизгоден момент. Но човек в нашето положение трябва също да си зададе и въпроса, дали има противникови голове, които падат в изгоден психологически момент.”



Относно турските спортни журналисти:
„В сравнение със статиите, които те пишат, приказките от 1001 нощ изглеждат като емпирични изследвания.”

„Наскоро един от моите играчи на тренировка винаги подскачаше странно срещу топката. Всички се спогледахме. Тогава го запитах: Ей, какво правиш? Къде го научи това? И той ми вика: плейстейшън!”

„Не съм от треньорите, които се оплакват, че днес са тук, а утре са там. Развил съм една доволна степен на рутина за преместване на определен период от време.”

„Правя това, защото имам абсолютно чиста съвест.”
Думи на Даум, преди да даде косми от главата си за тест за наркотици като треньор на Байер Леверкузен

„Анализът на косата ми, който допуснах да ми бъде направен – след като мина известно време от тогава, трябва да кажа, че това беше грешка. Не си бях направил предварителни изследвания, но се оставих да бъда съветван в известна степен. Опитах да се пречистя с лимони.”

„Лукас е един кьолнски кадър, който само временно играе в Мюнхен.”
Даум относно Подолски след преминаването му в Байерн през 2006 г.



„Ако ми дадеш лимони, ще ти направя най-добрия лимонов сок на света.”
Даум по време на рафтинг в тренировъчния лагер на отбора му – относно маниера му на ръководене и зависимостта му от добрите футболисти

„Работим заедно от 20 години, това е една връзка, която много прилича на брак.”
Даум относно помощника си Роланд Кох

„Никога не бих работил в банка. Да се работи с мен означава да се поеме известен калкулиран риск.”

„Той може също да участва и в реклама за приспивателни хапчета, тъй като картата за времето е по-интересна от един разговор с Юп Хайнкес.”
Даум относно бившия (и бъдещ) треньор на Байерн Мюнхен



„Който успее да пробяга разстоянието от едното наказателно поле до другото в Бохум, без да си счупи крака, тогава ще го призная.”
Едно от легендарните изказвания на Даум

„Съгласни сме да вземем някого от бюрото по труда, който да научи играчите на някаква алтернативна работа.”

"Външен вид, външен вид - защо винаги разпитвате за този външен вид? Какъв е смисълът? А какъв е външният вид на това интервю в момента?"
По време на интервю

„Радостен съм, че разговорите в съблекалните на полувремената не се провеждат под погледа на публичността. Иначе биха последвали множество оплаквания и обвинения срещу мен, които биха били уважени без проблем. Действително аз съм способен да говоря не само академично, но също така владея и един език, който е много травмиращ.”

„Нещо напълно разбираемо. Мнозина не биха издържали теоретичния изпит. Някои даже не знаят разликата между непряк и пряк свободен удар.”

„В заключителната фаза гредата беше единственото нещо, на което можехме да се доверим на 100%.”



„В тази професия очевидно е достатъчно само да бъдеш лош актьор, за да бъдеш вече и лош треньор.”

„Някои играчи дори знаят кой коя роля играе във филма „Стар Трек”, а нямат представа срещу кой отбор ще играят следващия кръг.”

„Това е все едно някой да ти забие нож в стомаха с всичка сила и да трябва да се смееш на това.”
Кристоф Даум като треньор на Байер Леверкузен за представянето на съдията

Относно Герхард Майер-Форфелдер:
"Той ще си сътрудничи политически добре също и с Берти Фогтс. И двамата са толкова черни, че ще хвърлят сянка дори и в напълно тъмна стая."

„Не е нужно човек винаги да има абсолютното мнозинство зад гърба си. Понякога също са достатъчни и 51 процента.”

петък, 8 април 2011 г.

С цигари и каубойски шапки или Когато САЩ победи Англия

През 1950 г. Англия, родина на футболната игра, губи своя дебют на световно първенство срещу американската аматьорска формация с 0:1. Голмайстор в срещата, играна преди повече от 60 години, а хаитянинът Джо Гетдженс. Един студент и мияч на чинии, живял като емигрирант в САЩ.


Бразилски зрители изнасят Джо Гетдженс на ръце от стадиона в Бело Оризонте след сензационната победа на САЩ над Англия през 1950 г.

Той не можа да види нито своя гол, нито зашеметеното лице на английския вратар Бърт Уилямс. След удара си с глава Жозеф Гетдженс лежи с лице в тревата и може да чуе единствено радостните викове на 25 000-те зрители на Ещадио Индепенденсиа в Бело Оризонте.

Тече 37-та минута, до този момент САЩ така и не успява да застраши вратата на англичаните, а сега Уолтър Бар в изблик на отчаяние изпраща топката отдясно по диагонал в наказателното поле на Англия. Уилямс се хвърля напред, но Гетдженс е по-пъргав и сякаш полита във въздуха. Днес някои казват, че ухото му е отклонило топката във вратата, други твърдят, че Гетдженс прелита 4 метра и реализира попадението с тила си. Модерни митове.

Всъщност американците започват двубоя си с Англия с единствената надежда да не се изложат жестоко. "Може би ще успея да им попреча да вкарат повече от четири-пет гола", казва вратарят на САЩ Френк Борги преди началото. Пък и кой сериозен човек би вярвал в нещо различно? Нито един американски футболист не играе професионален футбол, хаитянинът Гетдженс е емигрирал в Ню Йорк малко преди старта на турнира за световната купа, за да следва счетоводство в университета Калъмбия. Паралелно с учението си той работи в един испански ресторант в Харлем като мияч на чинии. Номиниран е от американската футболна федерация поради възможността му да получи американско гражданство в обозримото бъдеще. Чак през ноември 1950 г. ФИФА е информирана по случая.


Тази снимка често се посочва като илюстрация на гола на Джо Гетдженс във вратата на Бърт Уилямс и Англия. Обаче, при внимателен поглед се вижда, че топката е от външната страна на мрежата, а Гетдженс не се хвърля с главата напред, както ясно си спомнят съиграчите му.

Една команда от учители, студенти и един шофьор на катафалка

Гетдженс е поканен да участва на световното първенство в Бразилия през 1950 г. само няколко дни преди заминаването за южноамериканската страна, тъй като няколко американски национални играчи отказват участие, защото не получават отпуск от работодателите си. Все пак в Америка европейският футбол е повече хоби след края на работния ден, отколкото начин на живот. Уолтър Бар всъщност е учител по физическо, а Борги - шофьор на катафалка. Другите работят като пощальони или като служители по гишета. Време, да се запознаят и да поиграят заедно, почти не остава.

Но затова пък са вечерите в Рио. В нощта преди срещата с изглеждащите изключително силни противници от Англия Ю Ес-момчетата гуляят по плажа Копакабана. "Бяхме поне в дванайсет бара", цитиран е Гетдженс в книгата на Джефри Дъглас "Мачът на техния живот". На стадиона те пристигат с каубойски шапки и подаващи се цигари от крайчеца на устата. Букмейкърите единодушно определят коефициента за тяхна победа - 1:500.


Националният американски отбор от 1950 г.: Заден ред, от ляво на дясно: Джек Лайънс, Джо Мека, Чарли Коломбо, Френк Борги, Хери Киоу, Уолтър Бар, Бил Джефри. Преден ред, от ляво на дясно: Френк Уолъс, Ед МекИлвени, Джино Париани, Джо Гетдженс, Джон "Клерки" Соуза, Ед Соуза.

„Един вратар с най-смелите и най-дръзките хвърляния”

А отначало всичко започва според очакванията. Бърт Уилямс си спомня по-късно: „Американците за целия мач пипнаха топката шест пъти. Шест! При един от тях бях неподготвен и не можах да ритна топката както трябва.” От другата страна статистиците отбелязват цели шест големи пропуска за гол на англичаните само след 12 минути игра. Обаче американският вратар Борги спасява всичко възможно – а когато закъснява, помагат дървените греди на вратата му. Британската единадесеторка, водена от треньора, станал световен шампион през 1966 г., Алф Рамзи след попадението затъва в собственото си стъписване. Това е първото световно първенство за „Трите лъва”, тъй като английската Футболна асоциация арогантно отказва участие в предходните турнири. Подобни аматьорски надпревари не струват и пукната пара за родината на модерния футбол.

Не само поради поражението, а най-вече заради високомерния си стил на игра, английският национален тим е залят с презрение от страна на пресата. Германското списание „Шпорт-Магацин” някакси премълчава събитията в броя си от 5 юли 1950 г., но в следващото си издание все пак решава да похвали победителите. Така там може да се прочете за „най-великия гол с глава за всички времена” или пък за „вратаря, владеещ изкуството на най-смелите и най-дръзките хвърляния”.

В Англия журналистите първоначално мислят, че е станала някаква грешка при телеграфните емисии на агенция Ройтер. Те съобщават крайния резултат като 10:1.

За вестниците в САЩ самотната сензация, представляваща изненадващ успех, е безразлична. Някои журналисти стерилно информират за победата въз основа на съобщенията на новинарските агенции, говорейки, че тя е била „щастлива” и „случайна”. Футболното каре на вестник „Ню Йорк Таймс” е изпълнено с грешки: за голмайстор е посочен Ед Соуза. Освен това репортерът на „Сейнт Луис Поуст” по време на срещата е на гости на приятел в Бело Оризонте, вместо да е на стадиона и да бъде в контакт с играчи и треньори – нещо, което днес би било истински журналистически скандал. Бедният човечец просто няма ни най-малко желание да пише статия за футболния спорт.

И така посрещането на победителите в родината им е всичко друго, но не и празнично. На летището не е постлан червен килим, няма празнуващи американци със знамена, нито пък ухилени политици, говорещи помпозно за славата на изненадващия триумф от Бело Оризонте. В Ню Йорк чака съпругата на Уолтър Бар. „Имаше и още някаква жена там”, казва Бар, но не я познавах. Пък и тя беше дошла, за да каже на мой съиграч, че много е закъснял.”


Джо Гетдженс - хаитянски емигрант и студент по икономика, работещ като мияч на чинии в Ню Йорк Сити, за да се издържа.

Джо Гетдженс става пресговорител на Колгейт

Победният гол отваря вратите на Европа пред някои американски футболисти. Ед МекИлвени отива в Манчестър Юнайтед, а Джоузеф Мека – в Расинг Уайт, третодивизионен белгийски клуб. Джо Гетдженс не е споходен от впечатляваща спортна кариера, както всъщност се получава с повечето му съотборници от 1950 г. След като героят от Бело Оризонте завършва образованието си и поставя диипломата си в рамка, той заминава за Франция и заиграва в Расинг Париж. Изиграва четири срещи. По-късно, в рамките на разменна сделка между клубовете, той е отстъпен на Троа. Следват още 15 двубоя и 2 невпечатляващи гола.

Настава време за завръщане в родината. И въпреки всичко в Хаити го очаква посрещането, което американският отбор е заслужавал да получи още през 1950 г. Хиляди хора са на летището, а Гетдженс е ескортиран през Порт-о-Пренс с автомобили и празнуващи фенове. По-късно той си намира работа като пресаташе на компанията Палмолив и Голгейт, а междувременно рита за хаитянския отбор Л’Етоал Хаитен. Последният му официален двубой е изигран през 1953 г. с фланелката на националния тим на Хаити. Тогава Гетдженс е на 28-годишна възраст.

В лапите на „Папа Док”

Десет години по-късно следите му се губят. Политическата дейност на семейството му предопределя съдбата на Гетдженс. Братята му Фред и Жан-Пиер открито симпатизират на хаитянската опозиция и участват при организирането на различни планове за правителствен преврат. Това идва в повече на дошлия на власт през 1957 г. диктатор Франсоа "Папа Док" Дювалие, който след неуспешния пуч от 1958 г. избива или прогонва от страната много свои политически противници.

По време на нова "вълна от чистки" в началото на юли 1964 г. членовете на семейство Гетдженс, останали в Хаити, са принудени да минат в нелегалност. Те напускат квартирата си на 7 юли 1964 г. в 6 часа сутринта. Единствен Джо Гетдженс, напълно дезаинтересуван от политика, не вижда никаква причина да се крие или да емигрира в чужбина. "Папа Док" не се интересува от спортисти, смята той.

На 7 юли 1964 г. в 10 часа сутринта Джо Гетдженс е изваден от жилището си с насочен в главата пистолет от ръководителя на хаитянската тайна полиция Тонтон Макуте и е натикан в собствения си автомобил. Няколко дни по-късно той е екзекутиран в килията си.

Архивни кадри от срешата:
http://www.youtube.com/watch?v=tYFl6oOad3E&feature=player_embedded

Невероятната история за отбора на Хаити, участвал на световното първенство в Западна Германия през 1974 г., можете да прочетете на:
http://manorlegend.blogspot.com/2010/06/blog-post_04.html

вторник, 29 март 2011 г.

Къде се намира всъщност Майдерих?

"Къде точно е това Майдерих?", пита Уве Зеелер преди първата среща на своя Хамбургер ШФ срещу Майдерихер ШФ в новоучредената бундеслига. Малко по-късно, след загубата с 0:4, той със сигурност е получил отговор на въпроса си и така географската неориентираност на "Нашия Уве" вдъхновява запалянковската песен, включваща строфата: "Къде се намира Майдерих, къде побеждава Майдерих, това всекиму е известно!". "Зебрите" действително допринасят доста за това, дуисбургският квартал да придобие известност в цяла Германия: те печелят победа след победа.

Самият факт, че майдерихският отбор печели първото си домакинство на 24 август 1963 г. толкова убедително, изненадва мнозина. Пък и колко много се трепери преди началото на сезона! Германският футболен съюз сам изгражда своята най-висша лига: това става чрез една сложна точкова система, основана на представянето на отборите в предходните 5 сезона от регионалните оберлиги, както и след известна "оперативна самостоятелност", облагодетелстваща предимно т. нар. традиционни клубове. Майдерихците не разполагат с почти никакво лоби в ГФС и затова са принудени да бъдат убедителни на футболното игрище в последния сезон на Оберлига Запад. В предпоследния кръг на сезона Дийтер Данцберг осигурява победата с 2:1 над местните съперници от Хамборн 07 в 90-тата минута, а с това и нужното четвърто място за класиране в бундеслигата. На следващия ден пристига телекс от ГФС. Майдерихер ШФ е приет в новата елитна дивизия. Тази чест получава и Пройсен Мюнстер, гостуването на който отборът от дуисбургския квартал печели също с 2:1 и двата отбора заемат трето и четвърто място в западната Оберлига.

Майдерихер ШФ се премества на по-големия Ведаущадион, което предизвиква протестите на привържениците от квартал Майдерих. Обаче целият град Дуисбург иска да гледа своите синьо-бели "Зебри". Повече от 25 000 фенове средно на домакинство се нареждат пред къщичката за билети на дуисбургския стадион: клубен рекорд за посещаемост до днес. 37 различни треньори кандидатстват за наставническия пост в отбора, но доверието на ръководството получава 36-годишният тогава Руди Гутендорф, който става най-младият треньор в бундеслигата, при това с доста значителна разлика от втория по този показател. Роденият в Кобленц тактик има зад гърба си един впечатляващ сезон в регионалната лига с тима на Марл-Хюлс, а успехите му се дължат на разработената и развитата от него тактика "Блок", при която - в нужда - един от нападателите се връща в защита и играе като втори стопер, а освен това отборът внезапно преминава от защита в нападение, благодарение на изключително добрата физическа подготовка на играчите, осигурявайки числено надмощие по всички зони на игрището.


Майдерихер ШФ представя известните си нови попълнения преди началото на първия сезон от бундеслигата през 1963 г.: аматьорският национален играч Хайнц Хьоер, героят от Берн Хелмут Ран, вратарят Манфред Манглиц и треньорът Руди Гутендорф.

В ресторант "Мариенбилдхен" треньорският договор е изчагъртан в менюто от тогавашния президент на дуисбургския клуб д-р Валтер Шмид – както и допълнителните премии: 100 000 марки за титла, „30 000 кинта” за второ място. И двата бонуса будят широка усмивка у членовете на управителния съвет, защото „неизпадането” е било всичко, към което този отбор се е стремил още от 1963 г. насам.

С тежките си тренировки Гутендорф вкарва своя "отбор от анонимници", който преди началото на първенството е определян от футболните експерти като кандидат за изпадане, в отлична игрова форма. Неговата тактическа система е оптимизирана с оглед на това, че всички футболисти са непрофесионалисти и през седмицата ходят на работа. "В продължение на седмици се обаждах на работодатели и спонсори, като ги молех да не натоварват прекалено играчите ми на техните работни места", споделя треньорът, защото един човек като Вернер Лотц, който е стоял прав 8 часа пред доменните пещи, често е бил прекалено "гроги", за да посещава футболни тренировки. В първия кръг аутсайдерската трупа постига един мечтан старт: победа с 4:1 в Карлсруе. Най-добрият играч на терена е Вернер Кремер, през когото преминават всички атаки на майдерихците, а сам той реализира две попадения. Бундестреньорът Зеп Хербергер го поздравява лично в съблекалнята след последния съдийски сигнал.


Главната трибуна на Ведаущадион, завършена през средата на 60-те години на миналия век

За нещастие, по него време решаващо за класирането, в случай на равни точки, е головият коефициент, а не головата разлика. Така победите с по 2:0 на Шалке 04 (срещу Щутгарт) и на Кьолн (в Заарбрюкен) са били считани за по-стойностни, в противен случай Майдерих щеше да влезе в историята на германския футбол като първият водач в класирането на бундеслигата за всички времена. Между другото Хербергер не забравя представянето на „Айа” Кремерс: през септември той е повикан за първата си среща за националния отбор – началото на една кариера с представителния тим на Западна Германия, минаваща през световното първенство в Англия през 1966 г.

Седмица след победата в Карлсруе 36 000 фенове преживяват домакински успех с 3:1 над Айнтрахт Франкфурт. След този мач Ведаущадион се превръща в непревземаема твърдина. Само традиционно неудобният противник Херта Берлин успява да нанесе поражение в града край река Рейн. Тази събота, 14 септември 1963 г., е една дата с дебютен характер. При домакинската загуба с 1:3 Хелмут Ран, провокиран с груб фаул, изпуска нервите си и удря берлинчанина Харалд Байер: първото отстраняване от игра в историята на Първа Бундеслига.


Октомври 1963 г.: Майдерих побеждава 1860 Мюнхен с 3:0. Голмайсторът Кремер не оставя никакъв шанс на вратаря Ради Раденкович.

„Боса” Ран се е присъединил към Майдерихер ШФ през лятото, като се е върнал край Рур точно за началото на сезона от холандския тим Енсхеде. Пъргавият щурмовак се превръща в лидер на отбора и мотиватор за представянето на своите съиграчи. Около неговата личност младите футболисти демонстрират неподозирани възможности. След „Айа” Кремер (11) и Хейни Верстеег (10) той е третият реализатор на ЕМ Ес Фау със своите 8 гола.
Триумфалният поход на Кьолн обаче не може да бъде спрян дори от Майдерих, макар че „Зебрите” не губят срещите си с водача в класирането. При равенството 3:3 в катедралния град Гутендорф първоначално започва с цели осем бранители, но сставената от трима играчи офанзива, включваща жизнерадостния Ран, солиста Кремер и здравия Верстеег, и без това създава достатъчно грижи на „Козлите”. В ответния мач на Ведау пред рекордните за Дуисбург 44 000 зрители двата противника отново се разделят при равен резултат. Този път над всички е вратарят Манфред Манглиц, който с блестящите си хвърляния запазва крайното 2:2, въпреки изключително силните последни минути на гостите от Кьолн.

За вицешампионското звание постепенно се развива оспорвана надпревара с Айнтрахт Франкфурт, която „Зебрите” – този път благодарение на правилото за голов коефициент – решават на косъм в своя полза. „Блокът на Руди” носи успех, понеже дуисбургският отбор допуска само 36 гола и печели признанието за най-добра защита, а освен това губи само 4 от общо 30-те мача от сезона. След победата с 3:0 над Кайзерслаутерн в последния кръг запалянковците нахлуват на терена и превръщат зеленото игрище в едно синьо-бяло море от знамена. Руди Гутендорф е изнесен на ръце от стадиона.
Дали известният днес като футболен пътешественик е знаел тогава, че по-късно ще тренира отбори от страни като Фиджи, Перу, Непал и Ботсвана? Наставникът със сигурност е притежавал търпението да понася несгодите на съдбата. Новият президент на Майдерихер ШФ, застрахователният агент, Вилхелм Тийфенбах, дошъл от хокейното поделение на клуба, решава да спести вицешампионската премия на треньора. Явно запазването на оригиналния договор с менюто не е била крайно лоша идея.


Героят от Ванкдорфщадион в Берн през 1954 г. Хелмут Ран (вдясно) с раираната фланелка на Майдерихер ШФ

неделя, 6 март 2011 г.

Звездите ми го говорят

Предлагам ви "Дъ Бест Ъф... Томас Шааф". Класика в жанра!



Шааф отговаря на въпрос какво ще прави във въздуха по време на полета за Казахстан, където Вердер ще играе мач от турнира за Купата на УЕФА:
"Със сигурност няма да слизам!"

Шааф отговаря на журналистически въпрос, защо Мертесакер е толкова важен за отбора:
"Защото може да играе добре хандбал."

"Поне не загубихме единоборствата. Но това е, защото изобщо не влизахме в тях."

Преди мач за Купата на УЕФА в Удине:
"Разбира се, че искаме да спечелим. Не отиваме в Италия, само за да ядем вкусни спагети."

На въпрос дали концентрацията е единствената причина за успеха:
"Тц, мисля, че все пак играхме и малко футбол."

На въпрос как като футболист Томас Шааф е опитвал да спре Аилтон:
"От първата минута му пращах СМС-и, като се опитвах да му преча да се концентрира."

"Не може един нападател да играе на позицията ляв външен защитник. Докато той се върне на върха на атаката, вече ще стане тъмно и ще спрат осветлението на стадиона."

Желаният резултат на Томас Шааф преди гостуване в Базел:
"25:0 няма да е зле."

Като гост в предаването на популярния водещ Йоханес Б. Кернер, отговаряйки на въпрос дали е вярно, че Томас Шааф е скучен, мълчалив и неемоционален:
"Нали затова ме поканихте."

"Трябва да променим някои неща - особено крайните резултати."
Въпреки победата с 2:1 срещу Волфсбург през сезона 2008/09

На репортерски въпрос дали може да направи някакви изводи след изиграването на втория кръг от първенството:
"По-скоро съм щастлив, че не ме помолихте да направя разбор на сезона."

На въпрос на къде ще пътува, за да наблюдава срещата на националния отбор:
"Холът ми не е чак толкова голям. Ще вървя насам-натам, но винаги ще държа телевизора под око."

Относно бразилеца Аилтон, който за пореден път неизвинено липсва за началото на подготовката за сезона:
"Това, което прави Тони, може да се определи като платена ваканция. Той е на ваканция и си плаща за това."

На въпрос дали мисли, че Аилтон ще се върне навреме от ваканцията в Бразилия за началото на сезона:
"Да бе, по-скоро вярвам в Дядо Коледа."

Репортер пита Шааф, дали е правилно Аилтон да се наказва, след като е закъснял да се върне навреме от почивката си.
Томас Шааф: "Нали Вие не можете да кажете на детето си: "Край, няма да ти помагам повече!"?"
Репортерът: "И как му помагате?"
Шааф: "Като го наказваме!"

Относно контузеният футболист Пер Мертесакер:
"Не можем всеки ден да даваме сведения като тези за нивото на реката. Когато е на разположение, всички ще го видите. Достатъчно висок е, за да го забележат всички."

На въпрос на едно момче, попитало "дали можем да спечелим в Кьолн":
"Не мисля, че двамата с теб ще се справим сами."

Въпрос на гръцки журналист след мач от Шампионската лига: "Мислите ли, че Вердер можеше да спечели срещата, ако Панатинайкос не бяха вкарали гол?"
Томас Шааф: "Във футбола нещата са такива, че трябва да се вкарват голове. Топката не влиза сама във вратата. На нашия стадион не е чак толкова ветровито."

Въпрос на бившия футболист и настоящ футболен коментатор Томас Хелмер към Томас Шааф (Томас Дол също е в студиото): "Понеже сме се събрали трима Томасовци в студиото, мисля да се обръщам към вас с прякори, за да не настъпва объркване. За Томас Дол е ясно - "Доли". Но как да се обръщам към теб, Томас Шааф? Имаш ли си прякор? Нещо от ученическите години?"
Шааф: "Не, нямам прякор. Но ако имаш желание, можеш да ми викаш "Ухилената торба".

"За 30-те милиона марки за нови играчи, с които разполагат Байерн през зимната пауза, мога само да сънувам. И ако го правя, то тогава се събуждам целият облян в пот."


Втората серия с бисери на големите тактически лисици от бундеслигата продължава с легендарния треньор Ханс Майер. Роден в Судетите (днешна Чехия) преди Втората световна война, Майер живее и работи в бившата ГДР. С Карл Цайс Йена достига до финал за КНК, който губи от съветския Динамо Тбилиси. След падането на Стената Майер води отборите от бундеслигата Борусия Мьонхенгладбах, Нюрнберг и Херта Берлин, както и холандския Твенте Енсхеде. Приятни минути с "Властелина на бисера" Ханс Майер Wink



"Майер не е име, а събирателно понятие."


На въпрос, дали точката срещу Байерн Мюнхен е най-хубавият коледен подарък за Ханс Майер:
"В момента не мога да отговоря на този въпрос. В противен случай ще си имам проблеми, когато жена ми изскочи от големия коледен подарък, носеща еротично бельо."

"Във всеки отбор има пет наистина тъпи играчи. От тях поне един ще скочи от някой мост, когато не го пусна да играе футбол."

Ханс Майер за своя играч Лорънс Айду, роден в Гана:
"От две години той изучава германския език и вече доста добре може да казва "Добър ден"."

"Единствената разлика между Холандия и Франкония е, че тук, във Франкония, почти никой не ходи на почивка с къщата си."

Преди важен мач:
"Никога не съм печелил там даже и точка. Може би е най-добре ако се обадя, че съм болен."

"До 1990 г. работех не за пари, а за социализма."

"Футболистите сутрин идват в девет часа, пият кафе, бърборят малко, след това присъстват на разговор с отбора, 90 минути тренировка, един час възстановяване. А през следобедите те ходят с мама да пазаруват по Кьонихсалее в Дюселдорф, докато останалите хора още са по крановете. Професионалните футболисти определено си изкарват доста добре."

"Мога толкова внимателно да подбера правилната тактика, толкова умело да мотивирам играчите, толкова интензивно да ги тренирам. Но когато ние губим четири мача един след друг, когато президентът на клуба повече не те поздравява, когато отборът се разпада на групички, когато спокойствието в тима става на пух и прах, когато всеки обвинява всекиго, тогава на треньора не може да му помогне нито едно негово качество, а само една победа."

65-годишният Майер относно зависимостта на неговата работа от неговата възраст:
"Аденауер истински е започнал да се занимава с политика, когато е станал на 72 години."

Относно отношенията си с Едуард Гайер:
"Нямам представа, още не съм си чел досието...Не сме добри приятели, така че когато той има рожден ден, няма да му се обаждам по телефона."

"Йорг Щийл в последно време е доста търсен партньор за интервюта. Така той изкарва повече пари от журналисти, отколкото от нас."

"Фактът, че получих продължаване на договора в Твенте, не беше вече случаен. Очевидно хората там бяха въодушевени от моята красота."

След една тежка загуба в Леверкузен:
"Накрая поехме контрола над ситуацията, обаче враната вече беше умряла."

Като треньор на Гладбах към репортер на телевизия DSF:
"Благодаря Ви за пожеланията да се класираме в Първа Бундеслига. Обаче Вие ще посинеете от яд, когато това наистина се случи, а тогава и най-големият нещастник повече няма да гледа Вашето предаване."

"Само 20 процента от играчите по време на ваканция се придържат към инструкциите на техния треньор. Поне 50 процента от тях се придържат към мотото - "Който мръдне, ще бъде застрелян"."

"В Кьолн затвориха административната сграда за четири дни и на всеки половин час гръмваха по една бутилка шампанско, когато продадоха Тони Полстер на Гладбах за 1,8 милиона марки."

Ханс Майер за старите времена в Йена:
"Тренировъчната база беше моето свещено място. Домакинът Ерих Хаге изтръгваше плевелите с градинската ножица. Когато някой гарван непозволено кацаше на тревата, биваше моментално застрелван."


"Намирам за впечатляващ факта, че 3000 от нашите фенове тръгнаха за Санкт Паули и въпреки квартала на червените фенери, 2000 от тях бяха на стадиона."

"Винаги, когато изпивах една цяла бутилка шампанско, след това жена ми редовно забременяваше."

В интервю за вестник "Нова Германия" на въпроса "Забелязват ли Вашите играчи, че техният треньор идва от един друг свят?":
"Не, наистина не провеждаме партийни соцсъбрания всеки понеделник."

На въпрос защо Даниел Фелгенхауер няма да идва в Гладбах:
"След 2:2 той влезе в нашата съблекалня и поиска да си размени фланелката с някой от моите играчи. Казах му: "Няма да стане. През следващия сезон, ще имаш хиляди екипи от нашите." Той не се засмя: Тестът е неуспешен - няма чувство за хумор."

"Ще бъде чудесно прибиране у дома. Взехме една точка и освен това момчетата не са били с мама цяла седмица."

Ханс Майер коментира червения картон на Пласенте от Леверкузен:
"Мисля, че и нацистките офицери биха му завидели."

По време на пресконференция в Санкт Паули:
"Маслените сладки тук наистина са отлични. Със сигурност ги е пекла госпожа Демут." (По него време треньор на Паули е Дитмар Демут)

Относно Игор Демо:
"Игор имаше една напрегната седмица и чак вчера се прибра у тях. Вероятно дъщеря му не го е оставила да спи. За жена му изобщо не искам да говоря."

След домакинска загуба от Арминия Билефелд:
"Казах на моя колега Мьолман преди началото, че сме склонни да се разберем за подялбата на точките. Но този мръсник не си спази обещанието."

След победа над Байерн Мюнхен в първия кръг за сезона:
"Когато с тази тактическа схема по Коледа се намираме в безопасната среда на класирането, тогава можем да разговаряме. Но само след един кръг ще се пазя и ще държа главата си далеч от прозореца. Но ако напишете, че Ханс Майер съвсем сам спечели, тогава естествено ще сте прав."

Относно финала за КНК 1981 Карл Цайс Йена - Динамо Тбилиси:
"Все още не съм преживял напълно загубата във финала в Дюселдорф. Но за щастие поне сега ще събарят Райнщадион."

Относно Макс Еберл, който претърпява счупване на носа:
"При всички положения той сега изглежда по-интересно."

След победата от първия кръг с 3:0 в Щутгарт, което поставя Нюрнберг на първо място във временното класиране по голова разлика:
"Смятам, че до края на първенството няма да изпуснем първото място. Не знам кой би изместил от върха този отбор от световна класа."

"Журналистите виждат във всяко по-твърдо влизане нарушаване на човешките права."

"Сега вкъщи още веднъж ще анализираме как се получи този изравнителен гол. Виновните, които открием, ще бъдат застреляни - и след това гледаме напред."

След избора за "Треньор на годината", класирал Ханс Майер след Юрген Клинсман, Томас Дол и Юрген Клоп:
"Едва четвърто място. Толкова съм разочарован. Не можах да спя цяла нощ. В продължение на часове съм разсъждавал как се стигна до тук."

Ханс Майер, треньор на отбора от бундеслигата Нюрнберг, след полуфинала за Купата на Германия срещу Айнтрахт Франкфурт:
"Това беше деветият по важност мач в моята кариера."

Ханс Майер отговаря на въпроса защо се е завърнал в бундеслигата:
"Жена ми повече не ме пускаше в градината, защото не можех да различавам роза от карфиол."

"С оглед на всички реакции, на които станах свидетел досега, имам чувството, че цяла Германия е чакала моето завръщане."

Следващата серия бисери е с друго треньорско светило - Петер Нойрурер


Истина е, че Ханс Майер доста високо вдигна летвата на словесните бисери, но също така е вярно и че в лицето на Петер Нойрурер той ще намери равностоен опонент в своята вербална категория. Представям ви треньорът, ръководил повече от дузина германски професионални футболни отбори, между които Бохум, Шалке 04, Кьолн, Рот-Вайс Есен, Херта Берлин, Хановер 96, Дуисбург, Кикерс Офенбах, Алемания Аахен и много други, любителя на Харли Дейвидсън, порше и голф, треньора с членска карта на Шалке 04, Черния Петър, ексцентрика Петер Нойрурер!



Петер Нойрурер отговаря на въпрос защо Бенямин Лаут е успял да вкара три гола на отбора му:
"Нямаше как да го пазим персонално, докато той изпълнява дузпа."

Като футболист Нойрурер е носил някой доста нелицеприятен прякор:
"По днешните правила на футбола едно време щях да получавам жълт картон още на загрявката преди мача."

Нойрурер не се смята за особено суетен човек:
"Новото ми житейско мото е "Мълчанието е признак за страх" вместо досегашното "Изобщо не ми дреме как изглеждам отстрани"."

"Бохум може да стане шампион, макар и не веднага."

Затова Нойрурер няма да отиде в Байерн:
"Трябва ли да бъда 150-ия треньор, станал шампион на Германия с тях?"

На въпрос защо е отказал предложението на водача в класирането Нюрнберг:
"Този отбор има прекалено малък потенциал."

Относно един свой гаф:
"Веднъж нарекох членовете от президиума на моя отбор "завършени идоти" пред стотици зрители. Това не беше особено умно от моя страна."

Относно игровата си тактика:
"Отиваме на стадиона, отнасяме ги и се прибираме обратно."

След загуба на своя отбор:
"Всички бяхме убедени, че ще спечелим мача. Това чувство се пренесе и на терена от моите играчи, поне в първите две минути и половина."

Относно честите смени на треньорите в Хановер:
"Понякога не е лошо човек да идва в Хановер с люлеещ се стол."

Относно интелигентността на един от футболистите:
"Никога не ми се е налагало да му обяснявам каквото и да било, той върши всичко правилно. По интуиция. Футболната му интелигентност е невероятна. Но човешкият му интелект: катастрофа. Сигурно подскача от кеф, когато подкара колата срещу някое дърво."

Нойрурер за значението на Вахид Хашемиян:
"Вахид е много важен играч за мен. Да се надяваме, че Байерн повече няма да го купуват."

Нойрурер за отношенията си с другите треньори:
"Когато аз, както стана наскоро, критикувах уволнението на Евалд Лийнен в Мьонхенгладбах, осем колеги ми се обадиха вкъщи и ме поздравиха. Но само един от тях открито си призна за това: Берти Фогтс, с когото съм в най-лоши отношения в сравнение с останалите."

Относно времената като безработен:
"Когато ме потърсиха от първия, втория, третия изпаднал в тежка криза отбор от бундеслигата, това не беше нещо като за мен. Петер Нойрурер е призван да решава по-висши проблеми! Когато започнаха да ми се обаждат само втородивизионни клубове, това още по-малко имаше нещо общо с моето призвание. По някое време, за съжаление, никой повече не ми се обаждаше. Осъзнах, че съм попаднал в една проклета дупка."

Самооценка:
"Ако направим конкурс с всички германски треньори по критериите: кой има най-голяма представа от футболната теория, психология и т.н., а треньорът с най-добър резултат ръководи най-добрият отбор, то тогава трябва скоро да ме очаквате в Реал Мадрид."

Нойрурер за себе си като тип футболист:
"Преди години един журналист ме попита какъв тип футболист съм бил по времето на активната ми кариера. Отговорих му: "Загрявах като Марадона, но играех като Каче Шварценбек"."

"Нямам проблем с играчите. Аз самият съм проблемен случай."

"Аз съм идеалист. Ако животът не беше толкова скъп, щях да върша всичко безплатно."

"От криминалистическа гледна точка домакинската загуба може да се приеме за влизане с взлом."

"Подарихме головете на Шалке. Отзад играем с трима защитници срещу само един нападател и всеки пожелава на другия успех."

Петер Нойрурер след победата на Бохум над Котбус с 5:0:
"Вбъдеще ще работим върху това, да печелим срещите си още по-убедително."

Прогноза преди мач:
"Залагам на едно скучновато 5:5."

четвъртък, 3 март 2011 г.

Нискодивизионни отбори на финал за Купата на Германия

Фау Еф Ел Бохум, 1968



Един каменист път към върха. Тогавашният отбор от регионалната лига Бохум треперейки си пробива път през квалификациите за първия кръг от турнира за Купата на Германия и побеждава минимално Ватеншайд 09 с 1:0, Марл-Хюлс с 2:1, Маратон Ремшайд с 5:3 след продължения и Шварц-Вайс Есен...



...а след това тимът на треньора Херман Епенхоф продължава своя поход. Един след друг са победени Карлсруе, Щутгарт, Борусия Мьонхенгладбах и Байерн Мюнхен. 15 000 бохумски запалянковци пътуват за финала към Зюдвестщадион в Лудвихсхафен. Равносметката от пътуването с влак: 4 000 изпити лимонади, 2 000 изядени свински пържоли, 2 000 вурста, 2 000 наденици, огромно количество салата с пиле и естествено: бира (28 000 литра). За непълнолетните фенове е обособен специален влак, в който не се сервира алкохол. Това е най-голямото парти за гражданите на Бохум след концерта на Бийтълс в градската концертна палата. Все пак финалът е загубен с 1:4 от Кьолн.

Кикерс Офенбах, 1970



Две години след продължителната и, в крайна сметка, безуспешната серия на Бохум за пръв път втородивизионен клуб печели трофея. На снимката: Вини Шефер. Освен него за Кикерс Офенбах играе също и Хелмут Нерлингер, баща на днешния мениджър на Байерн Мюнхен.



По пътя си към финала Офенбах преодолява 1860 Мюнхен, Борусия Дортмунд, Айнтрахт Франкфурт и Нюрнберг. При финалната победа с 2:1 над Кьолн попадения бележат Клаус Винклер (27.) и Хорст Гекс (64.). Нужно е да се уточни: тъй като световното първенство през 1970 г. започва още на 31 май, осминафиналите и следващите ги двубои се провеждат чак през лятната пауза между футболните сезони. Финалът се провежда между 3. и 4. кръг на сезон 1970/71, когато Кикерс вече се състезават в Първа Бундеслига, макар че започват надпреварата като втородивизионен представител. Несъществен факт: в турнира за КНК офенбахци са елиминирани още в първия кръг от белгийския Брюж.

Фортуна Кьолн, 1983



Всичко е вярно: през май 1983 г. финалът за Купата се провежда в Кьолн и в него участват два, правилно прочетохте, два отбора от град Кьолн. Колкото и учудващо да звучи, градските съперници Кьолн и Фортуна Кьолн се срещат само 10 пъти в период от 50 години за официални мачове.



Фрайбург, Улм, Гладбах и Дортмунд са имената на противниците на Фортуна по пътя към финала. Полуфиналът срещу дортмундската Борусия е особено паметен, тъй като момчетата от катедралния град печелят с гръмкото 5:0. Дитер Шацшнайдер вкарва два пъти. На финала Фортуна губи от уморените си съграждани с 0:1. Голмайстор: Пиер Литбарски.

Щутгартер Кикерс, 1987



Всяко начало е трудно. Понеже при тегленето на жребия за първия кръг топката със съперника на Щутгартер Кикерс пада под масата, а това се случва в края на цялата процедура, всичко трябва да се повтори още веднъж. Накрая Кикерс изтегля берлинската Тенис Борусия за противник, а след това печели с 5:0 в днешната столица на Германия. Следва победна серия към финала, осъществена от щутгартските футболисти, между които е и Антъни Бафое (вдясно, с екип на Хамбургер ШФ)...



...Там ги очаква Ернст Хапел, който ръководи "Червените шорти" от Хамбург за последен път в своята кариера. На снимката: мъже с красиви тела и още по-красиви имена - Мирослав Оконски (Хамбург) и Казимир Кмиечик (Щутгартер Кикерс). Хамбург печели след не особено убедителна игра с 3:1. Решаващият гол пада чак в 88. минута след успешно изпълнен пряк свободен удар от Мани Калц.

Хановер 96, 1992



Михаел Лорковски с модерна прическа показва един модерен трофей. След спечелването на шампионската титла на Западна Германия, Купата на Германия от 1992 г. е най-големият успех в историята на клуба от столицата на Долна Саксония.



Хановер побеждава последователно първодивизионните Бохум, Борусия Дортмунд, Карлсруе, Вердер Бремен и, на финала, Борусия Мьонхенгладбах. В герой за отбора си се превръща вратарят Йорг Зийферс, който в полуфинала срещу Бремен спасява дузпа и сам реализира решаващия удар от бялата точка. На финала отново се стига до изпълнения на дузпи, но тогава Зийферс не вкарва. Само спасява.

Херта Берлин (аматьори), 1993



През 1993 г. вторият отбор на Херта Берлин се състезава в треторазредната регионална лига и хвърля най-голямата бомба в историята на турнира за германската купа. По пътя си към финала аматьорите от Берлин не дават никакъв шанс на тимове като Нюрнберг и носителя на трофея Хановер 96. Още по-учудваща е тактическата постройка на берлиначани, в която...



...позицията либеро е последен писък на футболната мода, а плеймейкър е един играч, който в последвалите години в никакъв случай не си спечелва славата на гениален креативен футболист: Карстен Рамело. Точно така! Карстен Рамело! Той обаче не успява да предотврати финалното поражение с 0:1 от Байер Леверкузен.

Рот-Вайс Есен, 1994



Деветдесетте години на ХХ век е един много дъбър период за аутсайдерите в турнира за Купата на Германия, защото само година след финала на аматьорите на "Старата дама" и две години след триумфа на "Червените" от Хановер втородивизионният Рот-Вайс Есен развява своите знамена на стадиона в германската столица. В 50. минута есенците намаляват резултата на 1:2 чрез гола на Дауда Бангура. Но притеснението на Вердер бързо отминава...



Бременците матират своя опонент след гол от дузпа на Уинтън Руфър. Вратарят на рурския отбор Франк Курт е безсилен.

Фау Еф Ел Волфсбург, 1995



Месец май през 1995 г. е един разтърсващ месец за клуба от долносаксонския автомобилен град Волфсбург. Първоначално "Вълците" се разминават на косъм от класиране в първа лига, а след това всичките надежди за спечелването на финала за купата отиват на вятъра...



Противникът Борусия Мьонхенгладбах е прекалено силен за Волфсбург. "Жребчетата" разполагат с играчи като Ефенберг, Далин и Херлих, които отнасят "Вълците" с 3:0 и в Долна Саксония отново настава тишина. На снимката Пеле Волиц вдига във въздуха каменна плоча при завръщането на отбора във Волфсбург. Защо? Нямам никаква идея.

Енерги Котбус, 1997



Регионаллигистите от Енерги Котбус са първият отбор от бившата ГДР, който достига до финала за Купата на ГФС. Това става през 1997 г. и през времетраенето на турнира клубът от Лаузиц печели всичките си домакинства последователно, получавайки право да играе в Берлин за последния двубой.



Енерги губи финала, който се явява и един своеобразен сблъсък на треньорски генерации: суровият Еде Гайер (Котбус) и приветливият Йоги Льов (Щутгарт) разговарят за шалове, лак за коса и модни костюми. Поне единият от двамата със сигурност е разбрал за какво става дума.

Унион Берлин, 2001



През 2001 г. третодивизионният Унион Берлин, воден от Георги Василев, усеща целия гняв на един шампион за 4 минути. Авторът на две попадения Йорг Бьоме натиска турбо бутона на "Миньорите", които носят купата в рурския котел.



При всичките ни симпатии съм аутсайдера във финала, трябва да сме обективни и да се съгласим, че поради удивително неприятната оптически прическа на защитника на Унион Рони Никол, клубът от берлинския квартал Кьопеник би бил един изключително некрасив носител на купата.

Алемания Аахен, 2004



В годината на европейското първенство от 2004 г. Алемания Аахен се чувства на бетонния Олимпийски стадион все едно играе на домашния Тифоли. На своя истински стадион аахененците бият Байерн Мюнхен с 2:1. Обаче на финала...



...Алемания се държи достойно срещу действащия германски шампион Вердер Бремен. Все пак крайният резултат е в полза на северняците, които надделяват с головете на Йоан Мику, Тим Боровски (честна дума!) и Аилтон. На снимката Диско-Боро преодолява вратаря на Аахен Щрауб за първото попадение. Накрая головото съотношение е 3:2 за Вердер.