Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.

неделя, 19 декември 2010 г.

За бирата на Уши и за Дон Алфредо

През 1959 г. Айнтрахт печели германското първенство, а година по-късно се среща в един паметен финал за Купата на европейските шампиони с Реал Мадрид. Един спомен за великата франкфуртска единадесеторка от късните петдесет години на ХХ. век.


Айнтрахт Франкфурт - шампион на Германия за 1959 г.

Вероятно футболистите на Айнтрахт щяха да се справят и без Уши. И без нейната помощ щяха да станат шампиони през 1959 г. и да достигнат до решаващия двубой за КЕШ през следващата година благодарение на техния велик талант и на находчивия им треньор Паул Освалд. От друга страна забавните истории относно готвачката на Айнтрахт Франкфурт Уши показвт една от най-големите достойнства на успешния отбор: тяхното чувство за съпричастност и единство. По време на финалите за германската титла през 1959 г. треньорът Освалд поставя в продължение на 6 седмици своите играчи в казармени условия и ги изолира от заобикалящия ги свят в спортното училище, намиращо се в близост до франкфуртския Валдщадион. Всички трябва да са в леглото до 23:00 часа, а алкохолът е строго забранен. Все пак футболистите жадуват в своите тихи вечери за една студена бира. На готвачката Уши не й липсва находчивост. Тя напълва една каничка за кафе с разхлаждащата напитка и почти контрабандно я промъква край Освалд. Така момчетата могат да се насладят вечерно време на една задружна чаша сок от хмел – макар и само на по една порцеланова чашка.

Тимът с орел на гърдите изиграва едни безгрешни финали и печели всички шест срещи от своята група. Гръмката победа със 7:2 в Бремен привлича в последвалото домакинство 81 000 зрители на Валдщадион – срещу Пирмазенс! Този двубой и до днес остава най-посетеният мач в историята на франкфуртския стадион. Общо през сезон 1958/59 Айнтрахт губи само два пъти и остава непобеден в продължение на 29 поредни срещи. Вдъхновителите на играещата силно технически и нападателно единадесеторка са капитанът и плеймейкърът Алфред Пфаф, десният халф Рихард Крес и левият полузащитник Дийтер Линднер. Треньорът Паул Освалд въвежда нужната тактическа дисциплина в играта на склонните към зрелищни рискове франкфуртци. „Той ни даде ясно да разберем, че ние първо трябва да преборим противника и чак след това да го надиграем”, спомня си Дийтер Щинка, играл като дясно крило във Франкфурт, относно тактическото кредо на своя някогашен наставник. Но все пак Освалд не се държи като някой диктатор и изтезател. Играчите на дипломирания спортен учител го уважават най-вече поради неговото умение да вниква във футболната тактиката в дълбочина. Освалд се е учил от треньорската легенда Ото Нерц (първият национален селекционер на Германия – бел.авт.) и след Втората световна война той превръща Кикерс Офенбах в един топотбор. През 1957 г. треньорът става един от хората, създали треньорската школа към Германския футболен съюз. Още в първата година след преминаването му от Офенбах във Франкфурт, той среща бившия си тим във финала за германския шампионат.
Айнтрахт търси бързо решаване на спора


Старите емблеми на франкфуртския клуб. От ляво на дясно: от 1911 г. до 1920 г.; между 1920 и 1967 г.; между 1967 и 1980 г.; между 1980 и 1999 г.

„Освалд-дербито” хвърля цял Франкфурт на Майн във футболна треска. Срещата се предава на живо в градските киносалони, а около 5 000 фенове предприемат далечно пътуване като хващат влака за Берлин, докато 2 000 привърженици на Кикерс присъстват на Олимпийския стадион в разделения след войната град. Айнтрахт Франкфурт се счита за отявлен фаворит, но в двете срещу между хесенските съперници в Оберлига Юг играчите на Освалд срещат яростната съпротива на бойките офенбахци и не успяват да победят, завършвайки два пъти наравно. Във финала Айнтрахт търси бързо решаване на спора и още в 16-ата секунда унгарецът Ищван Шчтани вкарва за 1:0. Обаче Кикерс се вдигат на крака и след 20 игрови минути резултатът е 2:2. В крайна сметка отборът от Франкфурт надделява с 5:3 след продължения и така печели първата и засега последната германска титла за традиционния хесенски клуб.

Радостта на феновете при завръщането на отбора във Франкфурт на Майн надминава дори еуфорията от Щутгартския маратон, проведен на 19 май същата година. Повече от 300 000 души с оглушителни възгласи посрещат играчите на градската гара и съпровождат конската карета с футболистите до франкфуртския площад. Колко време продължават тържествата – това никой не може да каже със сигурност. След шампионската титла от 1959 г. шансовете за добро представяне в европейските клубни турнири не изглеждат особено добри – нападателите Шчтани и Файгенспан, заедно отбелязали всичките пет гола във финала с Кикерс Офенбах, подписват с платежоспособната конкуренция на Айнтрахт Стандарт Лиеж и 1860 Мюнхен. Така преминаването на отбора във втория кръг от турнира за Купата на европейските шампиони вече се е оценявал като успех – финландският шампион КуПС Куопио скоропостижно оттегля своето участие. Но след като в осминафинала Айнтрахт категорично разбива и отстранява швейцарците от Йънг Бойс Берн, тимът на Освалд демонстрира своят първи футболен шедьовър срещу австрийския шампион Вийнер Шпортклуб. След минимална победа за гермаците в първата среща, в реванша австрийците упражняват силен натиск над Айнтрахт и повеждат с 1:0. Но през второто полувреме на преден план излиза капитанът Пфаф, който е наречен от своите съотборници просто „Дон Алфредо” по аналогия с великия Алфредо ди Стефано. Той дава знак за атака и другарите му го последват с охота. Изведнъж франкфуртците започват да комбинират така освободено, сякаш са на тренировка, вкарват за 1:1 и достигат до полуфинал.

„Германците бяха прекалено бързи”

Двата сблъсъка с фаворизирания Глазгоу Рейнджърс окончателно затвърждават славата на този състав на Айнтрахт и будят изумени възклицания в цяла Европа. В първата среща футболните аматьори от Западна Германия помитат шотландските професионалисти с 6:1. Напълно шокираният играч на Рейнджърс Бил Стивънсънописва поражението така: "Германците бяха толкова бързи и ни удариха със собственото ни оръжие: пробивите по фланговете. През второто полувреме изобщо не бяхме наясно къде се намираме. Ние бяхме просто един помагач на звездата от шоуто." Великолепен на терена отново е "Дон Алфредо" Пфаф, който инициира почти всяка атака на своя отбор и сам реализира две попадения. Шотландците са толкова впечатлени от представянето му, че преди началото на втората среща в знак на уважение му подаряват шапка, и по-точно казано: едно бомбе. След като франкфуртците печелят и реванша в Глазгоу с 6:3, Рейнджърс отдават почит на цялата германска единадесеторка и правят нещо, което в днешно време човек трудно може да си представи. При напускането на игрището, британците правят почетен шпалир на своите гости и ги изпращат с ръкопляскания.

Франкфуртският победен експрес, минал през Европа, достига до финалната си спирка, която отново се намира в Глазгоу, но този път на Хемпдън Парк вместо Айброкс и то срещу легендарния "Бял балет" Реал Мадрид. В един динамичен и вълнуващ двубой момчетата на Освалд дори повеждат с 1:0, но след това Пушкаш, ди Стефано и компания заиграват така, сякаш са от друга галактика и след спиращи дъха 90 минути печелят с невероятното 7:3. Този път германците аплодират победителите. Или пък просто им е липсвала още малко от бирата на Уши в каничката за кафе, за да достигнат до великия триумф...


http://www.youtube.com/watch?v=X9KHuE8c9lM&feature=player_embedded
Кадри от финала за КЕШ през 1960 г. (Първа от общо 9 части)

Състави, голмайстори и информация:
ФИНАЛ ЗА КУПАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ШАМПИОНИ
(СЕЗОН 1959/60)


АЙНТРАХТ ФРАНКФУРТ – РЕАЛ МАДРИД 3:7 (1:2)

Айнтахт Франкфурт: Егон Лой – Фрийдел Лутц, Херман Хьофер – Ханс Вайлбехер, Ханс-Валтер Айгенброт, Дийтер Щинка – Рихард Крес, Дийтер Линднер, Ервин Щайн, Алфред Пфаф (К), Ерих Майер

Реал Мадрид: Рохелио Антонио Домингес – Маркитос, Хосе Сантамария, Пачин – Хосе Мария Сарага (К), Хосе Мария Видал – Канарио, Луис дел Сол, Алфредо ди Стефано, Ференц Пушкаш, Франсиско Хенто

Голмайстори: 1:0 Крес (18.), 1:1 ди Стефано (27.), 1:2 ди Стефано (30.), 1:3 Пушкаш (46.), 1:4 Пушкаш (56. – дузпа), 1:5 Пушкаш (60.), 1:6 Пушкаш (71.), 2:6 Щайн (72.), 2:7 ди Стефано (73.), 3:7 Щайн (75.)

Дата: 18 май 1960 г.
Стадион: Хемпдън Парк (Глазгоу, Шотландия)
Зрители: 135 000
Съдия: Джон Моуат (Шотландия)


Треньорът Паул Освалд, вдясно на снимката, през 1987 г. Дипломираният учител по футбол е роден на 4 февруари 1905 г. в Заалфелд. Умира на 10 ноември 1993 г. във Франкфурт на Майн.

Финалът за германската титла през 1959 г. и до днес се счита като вечната класика на майнските дербита. След продължения Айнтрахт Франкфурт побеждава Кикерс Офенбах с 5:3. Един разговор с автора на 3 гола от двубоя Екехард Файгенспан.


Айнтрахт (в бяло) срещу Кикерс (в червено) преди началото на финала на Олимпийския стадион в Берлин.

Екехард Файгенспан, през юни 1959 г. Айнтрахт Франкфурт среща Кикерс Офенбах във финалния двубой за шампионското звание на страната. Колко взривоопасен беше този мач?

Изразът "футболно дерби" от известно време насам е синоним за едно ожесточено съперничество, включващо в себе си и омраза. Когато през 1959 г. играхме срещу Кикерс, нещата бяха малко по-различни. Поне между нас, играчите. Разбира се, че бяхме като електризирани - все пак играехме срещу нашите съседи от района на Майн в Берлин пред 80 000 зрители. Но чак пък омраза?

Познавахте се с Вашите противници.

От дете играя футбол в Хесен, отначало в отбора на Нийдер-Вьолщат, а после и в Фрийдберг. Играл съм в различни регионални първенства като юноша. Някои от моите съотборници от младежките ми години по-късно заиграха в Кикерс Офенбах.

Фактът, че играчите идват от един регион, беше ли основа за развитието на един силен и задружен отбор?

Определено. Нашият тим се състоеше почти изцяло от хесенци. Единствено Егон Лой беше от Бавария, а Ищван Шчтани - от Унгария, но той пък беше дошъл при нас след унгарската революция. Като изключим тях, Алфред Пфаф, Дийтер Щинка, Ханс-Валтер Айгенброт бяха все момчета от Хесен. А треньорът ни Паул Освалд беше седял на пейката на Кикерс Офенбах в продължение на цели 10 години. Той познаваше техните играчи още от детските им години.

Никой треньор не е позавал футбола в Хесен толкова добре като него.

За него задружността беше нещо много важно. По време на срещите от финалния рунд ние живеехме изолирани в спортното училище до Валдщадион. Имаше ясни правила за дисциплина, трябваше да сме по леглата в единайсет, на сутринта повечето от нас ходеха на работа, аз имах лекции в университета, за да мога да се дипломирам като машинен инженер. На обяд отново се събирахме за тренировка. Бяхме като семейство.

Говори се, че след убедителното представяне в предварителната група на финалния рунд през 1959 г. Айнтрахт е бил ясен фаворит срещу Кикерс Офенбах. Как виждате нещата?

Де факто през онези години имахме един великолепен отбор и още година по-рано можехме да се класираме за финалния рунд, но в последния мач се провалихме срещу Ян Регенсбург, а Алфред Пфаф изпусна дузпа. През сезона 1958/59 започнахме слабо, но в течение на годината постепено се разиграхме и представянето ни се подобряваше лавинообразно. Последните мачове във финалния рунд бяха вече феноменални: победихме в Кьолн с 4:2, в Пирмазенс - с 6:2, бихме Вердер Бремен вкъщи с 4:2. В края имахме 12 точки от 12 възможни и голова разлика 26:11. В другата група Кикерс Офенбах определено имаха доста повече затруднения. Поради това може се каже, че влязохме на финала като фаворити. Но все пак в миналото често бяхме губили от Кикерс и техният отбор през 1959 г. не беше по-лош от нашия. Прайзендьорфер, Краус, Кауфхолд - това бяха все доста известни имена.

Какви тактически наставления даде треньорът Освалд?

Тъй като той добре познаваше отбора на Кикерс, даде ни полезни съвети за техните силни и слаби страни. Мотивира ни със своята реч. По него време имаше доста по-малко конкретни тактически напътствия. При всички положения не бяхме стегнати като в корсет. Играчите си знаеха позицията на игрището и играеха в своята зона - при това само там. Днес треньорите постоянно казват: Нападателят не помагаше достатъчно в дефанзивен план. Навремето не беше така. Аз бях нападател - така че стоях си отпред, подавах, вкарвах голове.

С кой съиграч си взаимствахте особено добре?

Дийтер Линднер и Алфред Пфаф бяха добри подавачи, както и Ищван Шчтани. Но най-добре се разбирах с Рихард Крес. Той никога не играеше егоистично. Използвах неговата бързина и завършващи пасове.


Препълненият франкфуртски Валдщадион (днес: Комерцбанк-Арена) след реконструкцията през 1955 г.

Първият гол срещу Кикерс става след Ваша асистенция.

Започнахме мача типично за сезона: сякаш сме някаква пожарна команда. С бързия ни офанзивен футбол ние просто отвявахме противника. Така стана срещу Пирмазенс, Кьолн и Хамбург. Във финала, само след няколко изминали секунди, получих топката по десния фланг и я пуснах към Ищван Шчтани, който вкара за 1:0. Обаче офенбахецът Краус изравни след 8 минути. Беше невероятно начало.

След ъглов удар Вие вкарвате с глава за 2:1 - един и до днес оспорван гол. Как оценявате ситуацията?

Твърди се, че в тази ситуация съм изблъскал противниковия футолист, но истината е, че офенбахците сами си попречиха - това може да се види и на размазаните черно-бели телевизионни кадри от срещата.

Прайзендьорфер изравнява преди почивката - това 2:2 се запазва до края на редовното време. Имаше ли смяна на стратегията от страна на Освалд преди началото на продълженията?

Да не си мислите, че Освалд ни е казал да се затворим в защита? Каза ни да играем за голове и за победа! Ва банк! И на това се дължи очарованието на финала от 1959. Атаки една след друга. Без никакво прекъсване.

В края не бяхте ли в прединфарктно състояние? През 1959 г. смените още не са позволени.

Не мисля. Може пък да сме имали известна доза късмет.

За дузпа ли играхте?

Това днес още се обсъжда. Когато Крес навлезе в наказателното поле, аз се намирах на 4 метра от него. Тогава той беше задържан за краката. Офенбахците наобиколиха съдията и започнаха едни безкрайни дискусии, но реферът беше вече решил. И за мен спорът беше ясен: дузпа имаше.

Вие реализирате за 3:2, а след това Шчтани покава на 4:2. Кикерс обаче не се отказват.

Попадението за 4:3 падна 10 минути преди края на продълженията. И тогава Кикерс здраво натиснаха. Бяха много мотивирани и единни. Но ние се измъкнахме от ситуацията - с парада на моя живот.

Вашият гол за 5:3?

Изтръгнахме се от хватката, тогава подехме контраатака чрез Пфаф, той продължи към Крес, като на тренировка, Крес излезе сам срещу вратаря на Кикерс Валтер Цимерман и ми пусна топката успоредно - това имах предвид, като казах, че не играе егоистично - и аз влязох с кълбото във вратата. Няколко сантиметра пред голлинията изритах топката с всичка сила в празната мрежа. В този момент аз знаех: Шампиони сме! Ние сме най-добрият отбор в Германия. Какво чудесно чувство!

http://www.youtube.com/watch?v=C-QYDj57N80&feature=player_embedded
Кадри от финала за титлата през 1959 г.

Беше ли Айнтрахт Франкфурт заслужилият шампион?

Въз основа на последните срещи от финалия турнир, в които доминирахме, ние основателно станахме шампиони, въпреки че Офенбах също заслужаваха да победят във финала.

Запалянковците на Айнтрахт нахлуват на игрището след последния съдийски сигнал. Започва една гонитба между полиция и фенове. На Вас лично случи ли се нещо лошо?

Изобщо не. Бяхме прекалено заети със самите нас. Празнувахме в Берлин, заедно с 80 000 души по трибуните, а след това и по улиците. На следващия ден заминахме обратно за Франкфурт, на площада ни посрещнаха 250 000 привърженици. Това беше нещо невероятно - връхната точка в моята кариера.

Каква беше премията за победата?

Получихме по един малък телевизор и 1000 марки. Част от парите инвестирах в една по-добра кола, а останалото запазих за образованието си.

През сезон 1959/60 Вие можехте да играете в турнира за Купата на европейските шампиони срещу отбори като Реал Мадрид и Глазгоу Рейнджърс. Защо преминахте в 1860 Мюнхен?

Исках да приключа висшето си образование в Мюнхен. Преди това посещавах университета в Дармщат, живеех при родителите ми във Фрийдберг, а играех футбол във Франкфурт. Това продължително обикаляне по градовете щеше да се задълбочи още повече с участието за КЕШ и дипломирането ми щеше да се проточи цяла вечност.

Днес поддържате ли връзка с Вашите съотборници от отбора от 59 година?

Бившите играчи, които днес още живеем в региона около Франкфурт, се срещаме ежемесечно - за юбилеи, за Коледа, за рождени дни. В крайна сметка почти винаги има повод за празненство.


Ди Рьомер във Франкфурт на Майн. Ако някога Айнтрахт спечели бундеслигата, то празненствата ще бъдат точно тук.

Състави, голмайстори и информация:
ФИНАЛ ЗА ПЪРВЕНСТВО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ
(СЕЗОН 1958/59)


АЙНТРАХТ ФРАНКФУРТ – КИКЕРС ОФЕНБАХ 5:3 след продължения (2:2, 2:2)

Айнтрахт Франкфурт: Егон Лой, Ханс-Валтер Айгенброт, Херман Хьофер, Дийтер Щинка, Фрийдел Лутц, Ханс Вайлехер, Рихард Крес, Ищван Шчтани, Екехард Файгенспан, Дийтер Линднер, Алфред Пфаф. Треньор: Паул Освалд.

Кикерс Офенбах: Валтер Цимерман, Карл Валдман, Алфред Шултхайс, Вили Кайм, Хайнц Лихтъл, Ернст Ваде, Енгелберт Краус, Херман Нубер, Зийгфрийд Гаст, Герхард Кауфхолд, Хелмут Прайзендьорфер. Треньор: Богдан Чувай.

Голмайстори: 1:0 Шчтани (1.), 1:1 Краус (8.), 2:1 Файгенспан (14.), 2:2 Прайзендьорфер (23.), 3:2 Файгенспан (92.), 4:2 Шчтани (108.), 4:3 Гаст (110.), 5:3 Файгенспан (119.)

Дата: 28 юни 1959 г.
Стадион: Олимпийски стадион (Берлин, ФРГ)
Зрители: 75 000
Съдия: Ерих Асмусен (Фленсбург)

Няма коментари:

Публикуване на коментар