Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Първа кръв ... или 50-те най-корави дербита на планетата

Шалке срещу Дортмунд, Занкт Паули срещу Хамбургер Шпортферайн, Унион Берлин срещу Херта. Всичко е красиво и наред, но в следващите редове ще бъдат представени 50-те най-добри дербита на света, подбрани и подредени от германското списание за футболна култура "Елф Фройнде".

Изображение

Алекс Фъргюсън, който навремето още е доста далеч от честта да бъде удостоен със званието "Сър", всъщност само е искал да се вслуша в зова на любовта. Но изборът на неговото сърце провокира пристъп на недоверие и е причина нападателят на Глазгоу Рейнджърс да си търси нов отбор. Фъргюсън се е осмелил да се ожени за католичка, а това е прекалено за добрите нрави на Айброкс. Глазгоуският футбол повече от век е разделен с демаркационна линия от два отбора: от едната страна е Рейнджърс, син, протестантски и стоящ зад консервативните ценности на шотландското общество; от другата страна е Селтик. зелено-бял, католически и представящ бедните ирландски преселници. Тези идеали днес са се запазили само наполовина, но думата ни сега не е за това.

Добре дошли в страната на дербитата, където футболните стойности и страсти излизат отвъд всякакви нормални граници. Приберете си здравия човешки разсъдък в гардероба и го заключете добре, преди да решите да стъпите на този терен. Тук легендите са много по-важни от историческата истина, тук не се вземат пленници, тук се работи с най-грубите сечива и отмъщението е по-сладко от където и да било. На тази земя властват героите, предателите и подлеците, а съдиите и без това винаги са виновни. Феноменът на дербитата е най-вълнуващият, който футболната изобщо може да предложи. А понякога е и най-отвратителният продукт на света. Някои събития остават премълчани.

Два стари мелнични камъка дават началото на първото дерби

В началото всичко изглежда съвсем незначително и дори не може да се нарече истински футбол. През 17. век в малкото английско селце Ешборн в графство Дерби започват по традиция да се играят мачове по британския спорт шроветайд, противопоставящи жителите на долните махали срещу тези от горните. В продължение на цели два дена (на Сирни Заговезни и последващия ден) стотици участници се опитват да докоснат с топката една от двете врати, отдалечени на 5 км една от друга, по продължение на река Хенмор, разделяща Ешборн на две половини. Доколкото "врати" могат да бъдат наречени двата стари мелнични камъка. Събитията в този "спорт" са меко казано груби и са ръководени от закона на джунглата - по време на играта на шроветайд играчите ритат, удрят и се борят с този, у когото е топката. Нерядко се случва някой от участниците да се удави в реката. Все пак има нещо, по което дербитата по шроветайд си приличат с днешните футболни дербита - това са невероятните емоции и силното местно съперничество между отборите. След изтичането на спортните два дни в Ешборн отново настъпва идилия и съседите, които довчера бясно са се биели в името на спорта, отново се обичат. Такава поведенческа промяна може да предизвика само едно дерби.

Най-старото дерби в света изобщо не се провежда далеч от Ешборн. 1866 е годината, когато в централноанглийския град Нотингам един срещу друг за победата се борят местните футболни отбори Форест и Нотс Каунти. Разковничето на тяхното съперничество се крие в идентификацията на поддръжниците на тези два тима: буржоазната прослойка (Нотс Каунти) застава срещу пролетарските работници, дошли от провинцията (Форест). Или поне така е било в началото. По-късно, под изключителното ръководство на треньора Браян Клъф, провинциалният клуб Нотингам достига невероятни висоти и в края на 70-те години печели два пъти Купата на европейските шампиони, но след това отново идва време на застой.

Има още няколко години до следващото нотингамско дерби

Значението на нотингамското дерби страда от обстоятелството, че просто то се провежда прекалено рядко, тъй като Форест и Нотс Каунти просто не играят в една и съща лига. В днешно време всеки от клубовете си има достатъчно грижи. Докато Форест с известни затруднения се опитва да напомни за силните си години и все пак успява да се наложи в челната група на втора английска дивизия, Нотс Каунти се срива в четвърта лига, но все пак има за меценат един арабски шейх, който беше привлякъл бившият английски национален селекционер Свен Йоран Ериксон на длъжността спортен директор. До следващото дерби между двата нотингамски отбора обаче вероятно остават още няколко години.

Съдбата на Нотингам е споделена от други английски градове, в които тяхното дерби, като връхна точка в местния спортен живот, е избледняло поради изгубването на съперниците в различни футболни дивизии: питайте хората от Шефилд, Стоук-он-Трент или Бристъл. Дори в Манчестър доскоро съперничеството между Сити и Юнайтед се води предимно в кръчмите между феновете, защото "Гражданите" не са равностоен противник на футболното игрище. Известният привърженик на Сити Ноуъл Гелахър от британската рок група Оуейсиз отговаря на въпроса защо семейството му преди е било бедно по следния начин: "Това не е учудващо, защото татко залагаше всичките си пари за победи на Сити, нали?" А писателят Колин Шиндлър хвърля директно обвинение срещу градския враг, озаглавявайки своята автобиография "Манчестър Юнайтед разруши живота ми". Така не е изненадващо, че публиката на Олд Трафърд е загубила желанието си за дербита и се е концентрирала повече върху регионалните двубои с "Червените" от Ливърпул.

В Мадрид дербито по-скоро е въпрос на чест

Как изобщо значението на градските дербита е олекнало при много от европейските грандове. Например при Реал Мадрид мачът с Атлетико по-скоро е въпрос на чест, а това, което всъщност има истинско значение, е суперкласикото с Барселона. А какво значение има в днешно време за Ювентус едно дерби с пропадналите съседи от Торино в сравнение с празниците около гостуването на Интер, Милан, че дори и Рома?

Може да се каже, че дербито, в своята първоначална форма, се намира в червената книга на застрашените видове на модерния футбол. И причината за това не е толкова в изпадането на един от съперниците в по-долна дивизия, а повече в едно неоправдано прекалено използване на термина "дерби". Когато всеки мач е "дерби", какво му е специалното на събитието тогава? Ако се вярва на телевизиите и на булевардната преса, то Германия тогава е страната на дербитата, където всяка седмица се стига до подобни дуели, макар че емоциите и напрежението изобщо не са толкова силни, колкото би трябвало да бъдат. Фактът, че срещата между Вердер Бремен и Хамбургер ШФ се обозначава като "северно дерби", може да се преглътне по някакъв начин, поради огромното значение на този двубой в Северногерманската равнина. Но Херта срещу Котбус? Росток срещу Унион Берлин? Хофенхайм срещу Фрайбург? Моля ви... Според вас колко души се вълнуват от регионалното "дерби" между аматьорите на Волфсбург и Магдебург?

Добър пример за изгубеното значение на градския двубой е елекризиращият някога сблъсък на Мюнхен между Байерн и 1860. Още преди няколко години, когато и двата тима играеха в Първа Бундеслига, ветеранът на Байерн "Каче" Шварценбек се оплаква пред "Зюддойче Цайтунг": "Преди години хората в продължение на седмици горяха в треската на дербито. Кой ще играе? А кой няма? Днес този мач е станал просто един нормален двубой от бундеслигата." Обяснението за това дава самият Шварценбек: в отборите има само няколко местни баварски футболисти, което е голямата разлика от времената, когато на игрището са излизали младежи от Мюнхен и региона при дербитата между "Червени" и "Сини".

Един шейх за Лъвовете

Тогава все още значение са имали принципите и традициите на Мюнхен, а едно момче от Гийзинг като Франц Бекенбауер, което всъщност е наследствен фен на 1860, отива да тренира в Байерн, защото на един младежки турнир е зашлевен в лицето от футболист на "Лъвовете". Какво би станало с футболната история ако Кайзерът беше станал Крал на 1860, а Герд Мюлер не се беше уплашил от силната конкуренция в атаката на сините от Мюнхен и бе решил да играе в по-стария градски отбор? Но това е една съвсем друга история. Но така от Байерн щеше да се получи отбор-еднодневка, а 1860 щеше да бъде големият доминант в германския футбол - все пак това развитие също изключва равностойният дуел. Днес нормално дерби между мюнхенските отбори е възможно само ако някой арабски шейх си хареса "Лъвовете" преди изчерпването на световните запаси от петрол.

Изображение
50. Ливърпул - Евертън (Англия)
Градският дуел край Мърси е известен под всяко друго име, но не и като "Приятелско дерби", макар че в първите години от историята си Евертън домакинства на легендарния Енфийлд Роуд, до деня, в който един алчен собственик на пивоварна на име Джон Хулдинг не решава да повиши наема на игрището, Евертън се премества в Гудисън Парк, а Хулдинг и няколко шотландци основават Ливърпул Футбол Клъб & Атлетик Кампъни Лимитид. Началото на едно чудно приятелство.

Изображение
49. Чивас - Атлас Гуадалахара (Мексико)
Милионният град Гуадалахара се гордее с най-сторото дерби в Мексико: "Ел Класико Тапатио". Един негов репортаж от 1957 г, не е загубил актуалността си до днес: "Срещата беше, както всички Тапатио-дербита, белязано от борба, разправии по терена и по трибуните, нахлувания на треньорите, отстранени футболисти и бой с полицията."

Изображение
48. Грасхопърс - Цюрих (Швейцария)

Пламъкът, който символизира враждата в "дуела на неравните съседи" (цитат на вестник "Нойе Цюрихер Цайтунг"), става все по-малък и по-малък. Почти са отминали времената, в които президентът на Цюрих "Щумпен-Еди" Негели отказва трансфера на националния футболист "Коби" Куун в Грасхопърс с материалистичните думи: "Само през трупа ми". През настоящето Цюрих, както и техният градски съперник, се борят да върнат публиката на стадиона.

Изображение
47. Хартс ъф Мидлотиън - Хибърниан (Шотландия)

Произходът на враждата в едно от най-старите дербита на света (първият единбъргски дуел е изигран на първия коледен ден през 1875 г.) се намира в навечерието на полуфинала от турнира за Купата на Шотландия през 1881 г., когато Хартс се опитват с некрасиви средства да си отворят пътя към финала. Те искат от Шотландската футболна асоциация да изключи служебно Хибс от турнира поради показано неспортсменство. Гласуването по това предложение завършва с 10 на 10 гласа и е отхвърлено. Хибърниън, мотивирани до мозъка на костите си, печелят последвалата среща с 3:1.

Изображение
46. АИК Солна - Юргорден Стокхолм (Швеция)

Европейското първенство от 1992 г. е причина за един сериозен футболен бум в Швеция, който обаче има съмнителни последици за стокхолмската футболна култура. При дербитата между Солна и Юргорден (бивш кралски зоопарк) настроението в секторите с ултраси се диктува от "Черната армия" (АИК) и "Сините светци" (Юргорден). От тази година най-големият проблем на шведския футбол е хулиганското насилие. През 1996 г. бруталността на стокхолмското дерби замалко неволно да промени шведската футболна история. Рецидивните изстъпления на "Сините светци" води до това, че Юргорден е принуден да домакинства множество срещи пред празни трибуни и това почти причинява банкрут на клуба.

Изображение
45. Хамбургер ШФ - Занкт Паули (Германия)

Днес това може да звучи невероятно, но преди 30 години няма и следа от еуфория преди срещата между Ха Ес Фау и Занкт Паули. През 1977 г. вестник "Хамбургер Абендблат" пише за дербито: "На главата с шапка на Хамбургер Шпортферайн, а на уста с възгласи "Занкт Паулиииииии". Зрителите вземат бебето на бундеслигата в своя скут и добронамерено окуражават новаците в дивизията." Няколко години след това нещата са доста по-различни. "Шпийгел" пише през 1983 г.: "На западната извивка на Фолкспаркщадион се случиха особено силни безредици и крайно десни демонстрации." Това е началото на политическибазираната вражда между запалянковците на Хамбург и Занкт Паули, която продължава и до сега. Не може ли всичко това да си остане в историята? Хорст Метцгер: "Такава вражда преди никога не е имало. Някога сме се шегували помежду си, но само това е останало в миналото."

Изображение
44. Клуб Африкен - Есперанс (Тунис)

В Тунис съществува традицията при домакински междунарадни мачове на омразния градски съперник многобройни тълпи да подкрепят гостуващия отбор. Когато Есперанс губи финала на африканската Шампионска лига, феновете на Африкен празнуват цяла нощ по улиците на града.

Изображение
43. Ланс - Лил

Френското "северно дерби" придобива своя интензитет поради десетилетните драстични икономически разлики между градовете Ланс и Лил. Поддръжниците на "Льо Сан ет Ор" ("Кървавите и Златните") идват от традиционната работническа класа, която не е понасяна от по-богатите и модерните жители на Лил. По тази причина побоищата по трибуните на стадион "Феликс Болер" и по улиците на Лил никак не са редки.

Изображение
42. Спарта - Славия Прага (Чехия)

Най-старото и най-традиционното чешко дерби е преминало през изпитанията на нацизма и комунизма. За Славия, отборът на славянската интелигенция, съществуването е по-трудно от това на Спарта. През май 1945 г. нацистите запалват трибуните на клубния стадион, а след това комунистите умишлено подтискат клуба, докато през 1989 г. фенове на Славия се солидаризират с демонстриращите срещу тоталитарния режим студенти.

Изображение
41. Олимпиа - Серо Портено (Парагвай)

Колко сериозно е съперничеството между "Ел Декано" (Олимпиа) и "Отбора на народа" Серо Портено може да се разбере от действията на парагваската вратарска икона Хосе Луис Чилаверт. През 2004 г. той отказва изгодно предложение за договор при Серо Портено с думите: "Аз съм идол за цял Парагвай. Ако заиграя за един от тези два отбора, противниковите запалянковци ще ме намразят. Аз не искам това." Най-легендарният дуел се провежда през 1915 г., когато се решава съдбата на титлата. След 3:3 в редовното време, Серо вкарва четири попадения в продълженията.

Изображение
40. Атлетико - Реал Мадрид (Испания)

"Кралският" отбор срещу "най-омаразния от всички противници" (цитат на писателя Хавиер Мариас, фен на Реал) - столичните отбори делят история, която - що се отнася до титли и трофеи - не би могла да бъде по-различна. Двата тима създават прецедент през пролетта на 1959 г., когата в полуфинал от КЕШ за първи път се стига до градско дерби в международен европейски футболен турнир. Едва в решаващия двубой, изигран в Сарагоса, Реал надделява. "Белия балет" побеждава и във финала срещу френския Реймс, игран на стадиона в Щутгарт, и така взема четвърта поредна купа на европейските шампиони. Нещо, което е повече от безразлично за запалянковците на "дюшекчиите".

Изображение
39. Естехлал - Пирузи Техеран (Иран)

"Градското първенство на Техеран", казва бившият наставник на Естехлал Роланд Кох, "има дори по-голямо значение от държавното първенство на Иран." 17-те футболни вестника в 13-милионния град пишат ежедневно за "Червените" (Пирузи) и "Сините" (Естехлал), а дербитата между тези тимове обичайно събират над 100 000 зрители на стадион Азади (от 1979 г. достъпът на жени на трибуните е забранен). След като запалянковците на Пирузи нахлуват на терена през 1995 г. и провокирани от съмнителни съдийски отсъждания започват побоища, за рефери на това дерби се назначават само чужденци. Мачът се излъчва по телевизиите по целия свят, за да могат и иранските емигранти да го наблюдават. Кох: "Никой не може да избяга от това дерби."

Изображение
38. Ференцварош - Уйпещ Будапеща (Унгария)

Боледуващият унгарски футбол за съжаление повече не привлича много зрители, а атмосферата по трибуните не е това, което трябва да бъде. Изключение прави класическото столично дерби между "Фради" и най-стария унгарски тим Уйпещ. Водещите фенклубове "Зелени чудовища" (Ференцварош) и "Ултра Виола Булдогове" (Уйпещ) всеки път се стараят и осигуряват истински спектакъл по трибуните на стадиона. Извадка от банер в сектора на Уйпещ, която обобщава най-точно кредото на феновете относно мача на годината: "Мачът, който има значение - отборът, който е важен."

Изображение
37. Съндерленд - Нюкасъл (Англия)

Легендарната вражда на "дербито на Тайн и Уеър" разделя градовете Нюкасъл и Съндърленд от суровия английски Североизток не само във футболно отношение. Продължаващото до днес съперничество датира от времето на английската гражданска война между 1641 и 1651 г. А още през 1901 г. феновете през Сейнт Джеймсис Парк се пребиват до кръв, защото 70 000 души искат да влязат на стадион, предназначен за 30 000 зрители.

Изображение
36. Интер - Милан (Италия)

Липсата на екипировка и канцеларски материали е единствената причина за присъствието на цветовете синьо и черно във фланелките и емблемата на Интер. Защото 43-мата мъже в елитарния и направения по британски образец Милан Крикет енд Футбол Клъб са отлично екипирани, но едва могат да играят, възмутена група спортисти, водени от художника Джорджо Мугджани през 1908 г. основават собствен клуб: Футбол Клъб Интернационале Милано. Художникът изработва екипировката с подръчни материали в цветовете черно и синьо - с други цветове просто той не е разполагал. Дълго време този дуел е класика на световния футбол. За Ханзи Мюлер, изиграл 48 мача с фланелката на Интернационале, това е "дербито на Мадонина - най-интензивното събитие, което е преживявал някога. Още седмици предварително телевизионните канали и вестниците са наводнени от съобщения за мача." Когато "хубавият Ханзи" успява да отбележи чуднокрасив гол от пряк свободен удар на съвместно използвания стадион Сан Сиро, арената "експлодира. Помислих си, че 85 000 души ме гледат право в лицето."

Изображение
35. Реал Бетис - Севиля (Испания)

Според легендите, през 1907 г. работниците в една севилска фабрика имали силното желание да играят футбол, но фините джентълмени от футболен клуб Севиля отказват тази привилегия на пролетариата. Следват бурните протести на работническата класа, а бачкаторите в крайна сметка си основават собствен отбор: Бетис. Списъкът с невероятните анекдоти за андалуското дерби е доста дълъг. Вероятно най-хубавият от тях гласи: През 1918 г. двамата най-добри играчи на Бетис не са пуснати от армията, за да излязат на терена срещу Севиля. В знак на протест Бетис започват мача само с юноши и губят с 0:22. Числото 22 преследва Бетис до днес, а за феновете на Севиля редовно използват този щастлив за тях номер, когато играят тото.

Изображение
34. Индепендиенте - Расинг (Аржентина)

Географската близост прави разликата: Нито един друг дуел от аржентинския професионален футбол не е по-близък в буквалния смисъл на думата. Стадионите на Индепендиенте и Расинг се намират само на около 200 метра един от друг. Дербито на Авеянеда, един пристанищен град в провинция Буенос Айрес, се смята за един от най-важните срещи в страната след "Суперкласикото" между Бока Хуниорс и Ривър Плейт.

Изображение
33. Уайдад - Раджа Казабланка (Мароко)

Съперничеството в класиката на Казабланка е свързано с мароканския футболен пионер Пере Хего, който през 1937 г. първо основава Уайдад ("Любов"), а по-късно напуска клуба в посока Раджа ("Надежда"). От тогава мачовете между тези два отбора се считат като сблъсъци в почит на Хего, който сам заявява в миналото, че сърцето му бие за Уайдад, но поради "твърдоглавието на характера му" по-скоро би подкрепял Раджа.

Изображение
32. Ман Юнайтед - Ман Сити (Англия)

В предпоследния кръг на сезон 1973/74 манчестърското дерби е решаващо за второто изпадане в историята на "Червените дяволи": Неочаквано легендата на Юнайтед Денис Лоу вкарва важния втори гол с пета, само че това става с екипа на Сити. След скучновати 80 минути Лоу достига подаването на Френсиз Лий и изключителният нападател го оползотворява в мрежата на старата си любов. "В продължение на 19 години давах всичко от себе си, за да вкарвам голове. Сега отбелязах това попадение с пета, но ми се иска никога да не го бях правил." Лоу приключва кариерата си с това почти траурно нещастие. Но все пак в повечето случаи победител в дербито на град Манчестър е Юнайтед.

Изображение
31. Нюрнберг - Гройтер Фюрт (Германия)

Когато на 21 април 1921 г. най-после в националния отбор на Германия за срещата с Холандия са включени играчи на Нюрнберг и на Фюрт, футболистите изпълняват своите задължения на игрището и побеждават съседната страна със 7:2. Все пак те прекарват пътуването до стадиона в отделни влакови вагони. Победата със 7:2 в полза на Фюрт през 1956 г. е коментирана от бившия футболист на Нюрнберг "Бумбес" Шмит с думите: "Сълзите се появиха в очите ми докато мачът още се играеше! И съвсем неочаквано тъпаците от Фюрт спечелиха!" Тъпото в случая е, че в този момент Шмит е треньор на Фюрт.

Изображение
30. Източен Бенгал - Мохун Баган (Индия)

Какъвто и да е резултатът: След индийското дерби, провеждано нерядко пред 100 000 зрители на "Стадиона на индийската младеж" (стадион "Юба-Бхарати-Киранган"), наличността по иначе добре снабдените рибни пазари в Калкута е доста оскъдна. Феновете на Мохун Баган традиционно празнуват победата в дербито на индийската лига с ястие от раци, а привържениците на Източен Бенгал похапват риба хилза в случай на успех на техния тим. Двата клуба се срещат за пръв път през 1925 г., а съперничеството между Източен Бенгал и Мохун Баган, първите мачове от което се играят в градината на едно богато семейство, определено е по-старо от враждата между Индия и Пакистан. Междувременно са изиграни повече от 250 издания на този сблъсък, които за съжаление не винаги протичат приятелски: през август 1980 г. 16 души загиват след тежки запалянковски изстъпления.

Изображение
29. Бешикташ - Фенербахче (Турция)

"Две неща", пише експертът по турски футбол Тобиас Шехтер, "турският мъж защитава с неизчерпаема страст: своята нация и своят футболен клуб." Дори когато дуелът между "Орлите" (Бешикташ) и "Канарите" (Фенер) се счита за "малкото дерби" на милионният метрополис Истанбул - страстта няма спирачки. След като в продължение на много години се стига до кървави сблъсъци по повод на тази среща, от началото на 90-те години феновете на гостуващия тим получават едва 5 процента от билетите за дербито. Което не помага особено много. Насилието продължава.

Изображение
28. Орландо Пайрътс - Кайзер Чийфс (Южна Африка)

"През 70-те и 80-те години", казва Мзион Мофокенг, който вероятно е най-познатият фен на Пайрътс, "беше немислимо дъщерята на фен на Пайрътс да има нещо общо със сина на привърженик на Чийфс." Времената са се променили, но това не е засегнало въодушевлението на южноафриканците от най-важната среща в страната им. Понякога обаче този двубой има драматични последици: Най-печалното издание на дербито на Совето в югозападния Йоханесбург се изиграва през 1991 г. Тогава при внезапна масова паника по трибуните 40 души са стъпкани до смърт. Чийфс срещу Пайрътс разделят футболните фенове "сякаш са две различни религии", както споделя игралият в Южна Африка германски треньор на вратарите Райнер Динкелакер. Двата клуба започват след трагедията от 1991 г. различни и разнообразни запалянковски инициативи, но това начинание няма голям успех: през 2001 г. при напускането на стадион "Елис Парк" отново загиват 40 души.

Изображение
27. Железничар - ФК Сараево (Босна и Херцеговина)

Когато тези два тима се срещат помежду си, дори и най-силните семейни връзки са подложени на огромно изпитание, защото Железничар и ФК Сараево имат фенове във всички социални сфери на обществото: това е причина току-що влюбени двойки се карат, а братя д ане си говорят. "Сараевското дерби" е спортното събитие в Босна и Херцеговина. По време на гражданската война в тази страна стадионът на отборите е служел за база на "Сините каски" от ООН, а 700 дървени кръста около тренировъчните игрища свидетелстват за мъката по жертвите от войната. Стадион "Гърбавица" на Железничар е бил заобиколен от минно поле и демаркационна линия. Едва през 1996 г. хиляди зрители преживяват първото следвоенно дерби.

Изображение
26. Айнтрахт Франкфурт - Кикерс Офенбах (Германия)

Списание "Шпийгел" нарича съперничеството между двата традиционни хесенски отбора с претенциозното определение "майката на всички дербита". Рядко във футболна Германия може да се срещне повече омраза. При последния двубой между тези тимове в Първа Бундеслига през 1983 г. полицията прави грешката да постави само една ограда между запалянковците на Айнтрахт и Кикерс и те започват да се обстрелват със стрели от дартс над главите на пазителите на реда. Чак през 2003 г. двата клуба се срещат отново в мач за Купата на Германия - футболистът на Франкфурт Джърмейн Джоунс отпразнува победата на своя отбор по своеобразен начин, показвайки среден пръст на офенбахската публика.

Класацията за 50-те най твърди дербита на света продължава след кратко прекъсване. Един разделен шотландски град, вечната надпревара между бедни и богати, "Гробарите" срещу "Смелите" и "Свещената война" в Полша.

Изображение

Истинска дерби треска между два яростно сражаващи се противници днес съществува само в някои изключителни случаи, като например в Глазгоу, Истанбул или Атина. Или там, където често има губещ, който иска да запази своята гордост, както често се получава в първенствата от бившия източноевропейски социалистически блок. Или в Южна Америка. Не е случайно попадането на множество източноевропейски и латиноамарикански дербита в класациите на сайта von
footballderbies.com, който макар и леко изперкал на тази тема, давайки рейтинг на значението на всяко дерби, все пак е показателен за градските дуели и ги разграничава от регионалните дербита като Дортмунд/Шалке и Нюкасъл/Съндърленд. За дербита в класическия смисъл на думата не се считат испанското Суперкласико, нито холандската традиция Аякс Амстердам - Фейеноорд Ротердам, нито хърватската война между Хайдук Сплит и Динамо Загреб. Във всички случаи идеята на едно дерби е малко по-различна: Става дума за това, кой е господарят в общата къща.

Какво прави дербито толкова уникален и единствен по рода си двубой, чието значение често по никакъв начин не зависи от временното класиране в момента? "Не е важно как се представяте в първенството. Ако спечелите срещу онези от Люденшайд, значи сезонът е бил добър." - така в Шалке се надъхват преди мачовете с дортмундската Борусия. Но това е преувеличено, защото треньоруте със сивите коси добре знаят, че професиналните клубове имат други приоритете, понеже дори победите в дербитата носят само 3 точки, а в края на сезона тимът с най-много точки ще е шампион. Тази унищожителна аритметика не отчита фактът, че в дербитата футболистите горят в играта и често се случва да допуснат изненадваща домакинска загуба срещу някой аутсайдер, защото са емоционално изтощени и обеззверени.

"Това топло чувство на увереност"

Бившият британски национален футболист Джон Колинс, който по времето на активната си кариера е събрал безбройни участия в дербита на Единбърг, Глазгоу и Ливърпул, описва този футболен феномен доста точно в интервю пред английския вестник "Индипендънт". "Едно дерби е нещо уникално и напълно непредвидимо откъм развитие", казва Колинс. "Можеш да си преминал през ужасяваща негативна серия и ключовите ти играчи да са в отчайваща форма. Тогава обаче вкарваш ранен гол, публиката е извън себе си от радост и внезапно получаваш това топло чувство на увереност, което се промъква през цялото ти тяло."

Колинс обаче добре знае, че дерби-чувството не се отразява много добре на някои футболисти и това става най-вече по време на глазгоуския "Олд Фърм". По време на една от битките за Глазгоу напрежението е било толкова силно, че футболистите започват буквално да треперят от обкръжаващата ги атмосфера. Цялата възбуда води до това, че в първите минути топката е почти неконтролируема като в машина за флипер. Тя се търкаля и подскача, неподвластна на законите на физиката и гравитацията, сякаш напътствана от някаква непозната сила. "На стадион Айброкс има един голям часовник", разказва Колинс. "Гледаш нагоре и виждаш, че са изтекли цели 43 минути. А имаш чувството, че мачът е започнал само преди малко."

При тези обстоятелства може да се случи нещо необикновено както по трибуните, така и на игрището. В най-добрия случай атмосферата кулминира в някакво вибриращо нещо, за което всички замесени в дербите ще си спомнят до края на живота си. Както става на 5 април 1992 г. в аржентинската Ла Плата, когато Хосе Педромо вкарва от пряк свободен удар за 1:0 за Есгрима срещу съперниците от Естудиантес, зрителите по трибуните полудяват в такава степен, че учените от близкия сеизмологичен институт регистрират леко земетресение.

Кой бомбардира Олд Трафорд? Дядото на Уве!

Не бива да се пропуска и възможността едно дерби да завърши без голове, която в повечето случаи се дължи на високото напрежение, което сковава краката на футболистите. И не всичко, което хрумва на феновете преди един такъв двубой е съгласувано с Конвенцията за човешките права на ООН. Привличането на германеца Уве Рьослер в Манчестър Сити кара привържениците на "Гражданите" да скандират: "Кой бомбардира Олд Трафорд? Дядото на Уве!" Това някакси може да бъде прието, дотолкова доколкото не излиза от рамките на типичния британски черен хумор, но в Източна Европа и в Латинска Америка неминуемо се стига до жертви след прояви на чудат хумор и псевдооригиналност. Така водещ член на групировката "Ла 12", гравитираща около Бока Хуниорс, е осъден за убийството на двама привърженици на Ривър след мач през пролетта на 1994 г. Ривър побеждава с 2:0, а ултрасите на Бока са искали да "изравнят резултата" чрез смъртта на двама от враговете. Също толкова извратена е проявата на ултрасите на Арис Солун, които след загуба от ПАОК се натъкват на черно-бяло (цветовете на градските врагове) улично куче на връщане от стадиона. Те поливат бедното животно с бензин и го запалват.

В добрите случаи обаче дербитата са един приятен анахронизъм на футболната история, събитие, което олицетворява триумфа на спортния чар над парите и хладнокръвните калкулации. Чудовищните странични ефекти просто трябва да се приемат по начина, по който са: Дербитата не са справедливи и съвсем не са политически коректни. Разбира се, за всеки логично разсъждаващ човек напускането от Алекс Фъргюсън на Глазгоу Рейнджърс, само защото се е оженил за "неправилната жена", е крещящо слабоумие. Но все пак на шотландеца се отдава да направи една съвсем прилична кариера след това. Пък и от 44 години е щастливо женен.

Изображение
25. Пенярол - Насионал Монтевидео (Уругвай)

Когато Пенярол води на почивката с 2:0 в мач за купата през 1949 г., играчите на Насионал напускат стадиона през задната врата на тяхната съблекалня. Феновете на Насионал оправдават тази постъпка по-късно с множеството спорни съдийски решения в техен ущърб. Истинската причина: Футболистите са се страхували да не запишат разгромна загуба и така да влязат в историята.

Изображение
24. Лок - Хеми Лайпцих (Германия)

Една вражда, продължила десетилетия, въпреки всички преименувания последвали след падането на Стената. Когато през 2009 г. в дербито на пета германска лига се стига до изстъпления, арбитърът прекъсва двубоя и праща отборите в съблекалните, говорителката на лайпцихската полиция заявява: "За едно градско дерби на Лайпцих, обстановката беше относително спокойна."

Изображение
23. Арис - ПАОК Солун (Гърция)

Солунските врагове се срещат помежду си четири пъти в годината - на футбол и на баскетбол. Това е дуел между гърците и гръцките имигранти, а дълго време филмаджии по хоби заснемат със своите нестабилни ръчни камери кадри с улични боеве по улиците на пристанищния град на Егейско море. Може да се види по YouTube: много дим по градските кръстовища и млади мъже в здрави битки. Коментар на потребител под видеото: "Run, chicken, run!" През 2004 г. дербито се провежда на стадиона в провинциалния град Трикала поради лишаване от домакинство на ПАОК. След само 12 изиграни минути играчите на двата тима трябва отново да се прибират в катакомбите - поради щурм на терена от няколко десетки хулигани.

Изображение
22. Рапид - Аустрия Виена (Австрия)

Изразът "виенско дерби" започва да се използва през 50-те години. Със своите около 400 издания това е и най-играното европейско дерби след "Олд Фърм" (виж първото място). Отборът на работниците Рапид среща буржоазната Аустрия. В това дерби двама легендарни футболисти са отстранени от игрището: Франц "Бимбо" Биндер (Рапид) и Матиас Зинделар (Аустрия). "Хартиения" Зинделар цапардосва противников играч.

Изображение
21. Палмейрас - Коринтианс (Бразилия)

Какво се прави, когато един отбор няма местен съперник? Ами отборът сам си основава такъв. Няколко привърженици на Коринтианс основават Палмейрас през 1914 г. под името Палестра Италиа. В следващите години поддръжниците на Коринтианс, които в по-голямата си част са преселници от Европа, се разцепват на две. Бившите запалянковци на Коринтианс, наречени "предатели", фанатично подкрепят Палмейрас и са в основата на една от най-горчивите вражди в град Сан Паулу. Нарицателното "Дерби Паулища" за първи път е употребено от бразилския футболен журналист Томаз Мацони през 40-те години на миналия век. Феновете на Коринтианс преимуществено наричат своите контрахенти "свине", докато те им отвръщат с "раци". Дербито е увековечено в една бразилска комедия "O Casamento de Romeu e Julieta". Там дъщерята на президента на Палмейрас се влюбва в един фен на Коринтианс.

Изображение
20. Динамо - Стяуа Букурещ (Румъния)

Футболът в румънската столица усеща силно политическо влияние. През 2006 г. Динамо, във връзка с опитите си да се спре насилието по трибуните, заранява продажбата на билети за жени. Така се предотвратяват опитите на изобретателните запалянковци на Стяуа да пратят жените си за билети, а по-късно да седнат на една трибуна с ултрасите на Динамо.

Изображение
19. Бенфика - Спортинг Лисабон (Португалия)

Витрините с трофеи на Бенфика и Спортинг не само са много големи, но и са препълнени. Когато двата идентификационни отбора на португалската столица Лисабон застават един срещу друг, цялата страна затаява дъх. Съперничеството е основано през 1907 г., когато осем футболисти на Бенфика, който по това време е бил клубът на подтиснатите и непривилегированите, преминават при по-богатите конкуренти, защото виждат там по-добри условия за развитие. Друг повратен момент: През 1928 г. Спортинг приема зелено-белите раирани фланелки на отделението по ръгби, тъй като есенното време при едно от лисабонските дербита е доста студено. Това налага преобличане на почивката и в края Спортинг триумфира. Ежегодно това дерби чупи рекорди по зрителски интерес, дори що се отнася до телевизионни зрители в бившите португалски колонии. Стадионите на двата тима са отдалечени само на няколко километра един от друг. По време на Евро'2004 туристите са били инструктирани да не питат таксиметровите шофьори за официалните имена "Ла Луж" или "Жозе Алваладе", а за стадионите на Бенфика или, съответно, Спортинг.

Изображение
18. Сампдория - Дженоа (Италия)

Името »Derby della Lanterna« се свързва с фара, който се намира на генуезкото пристанище. CFC, който накратко се нарича Дженоа, е особено почитан в централната част на града, докато привържениците на Сампдория живеят в предградията. Провокациите и прекъсванията на срещите са постоянни спътници на дербито на Генуа. Двата клуба все пак делят един стадион: "Мараси".

Изображение
17. Висла - Краковия Краков (Полша)

Прякорът на краковското градско дерби е новаторски. Когато в католическа Полша един футболен двубой се обявява за "свещена война", посетителите на стадиона се предполга, че носят портрет на папата в портфейлите си. През 2006 г. двата клуба празнуват 100-годишнините си, но единствените, които не празнуват, са ... техните фенове. Вместо това има водни струи, обстрелвани с предмети автомобили и полицейски хеликоптер - всичко това не предотвратява един привърженик на Висла да бъде намушкан от ултраси на Краковия след дербито на Краков. От този ден "свещената война" се провежда без фенове на гостуващия тим.

Изображение
16. Галатасарай - Бешикташ (Турция)

Дуелът между "Лъвовете" и "Орлите" през 2007 г. е първото турско дерби, което се изиграва без зрители по трибуните. Галатасарай е наказан да домакинства 5 срещи при затворени врати, защото в другото градско дерби с Фенербахче (виж трето място) се стига до безредици. Едва 5 процента от билетите за стадиона се предоставят на гостуващия клуб от началото на 90-те години. Когато дербито бъде загубено, критиката се насочва към треньора и играчите. По-рано футболистите понякога дори са били бити, а днес най-много някой да бъде ударен с бутилка от минерална вода по главата. Вероятно само един много уважаван треньор може да си позволи това, което Кали Фелдкамп практикува през 2007 г.: Като треньор на "Гала" той наказва преди дербито с Бешикташ звездите на своя отборХакан Шюкюр и Линколн, защото са си позволили да се видят с роднини в тренировъчния лагер на клуба. Той казва: "За хората тук футболът е много важна част от ежедневието. Феновете се идентифицират със своите отбори и при загуби са много разочаровани в продължение на дни. Човек не отива просто така на стадиона и не е фен просто ей така."

Изображение
15. Барселона - Емелек (Еквадор)

Най-важното дерби на Еквадор се провежда в най-големия град на тази страна - пристанището Гаякил. Когато "Класико дел Астийеро", дербито на корабостроителниците, започва, един срещу друг застават милионерският клуб (Емелек) срещу рекордния шампион (Барселона). Последният - както подсказва името - е основан от бедни испански и каталонски преселници. През 1949 г. осветлението мистериозно спира, когато Барселона води с 3:0 като гост. След подновяването на играта Емелек успява да изравни - 3:3, а бесните фенове на гостите обсаждат сградата на местната електрическа компания. Рекорд на века: Франсиско Анибал Сибейра успява в три поредни дербита през 1978 г. да вкара за Емелек по един гол директно от корнер - при 2:1 в юли, при 1:2 през септември и при 1:0 през ноември.

Изображение
14. Астън Вила - Бърмингам Сити (Англия)

Двата клуба от втория по големина английски град за първи път се срещат помежду си на 27 септември 1879 г. Краен резултат на стадиона на Мунтц Стрийт: 1:0 за Сити. Финландският вратар Петер Енкелман започва да мрази градското дерби, след като през 2002 г. копира грешката на Жан-Мари Пфаф след хвърляне на Олоф Мелберг. Прекалено трудно да бъде понесено от феновете на Сити: последните пет мача печели Вила.

Изображение
13. Универсидад - Коло Коло (Чили)

Духовете са разбунени през 1940 г., когато Коло Коло печели едно дерби с 1:0, но футболист от победителите шамаросва съперник као своеобразна санкция за извършено нарушение. Иван Саморано, играл за отбори като Реал Мадрид, Интер и Америка (Мексико), казва: "От всички дербита, в които съм играл в моя живот, Коло Коло - Универсидад беше най-значимото."

Изображение
12. Рома - Лацио (Италия)

Два клуба от един град и само един колизеум: двата фенлагера споделят крайнодесните политически възгледи, което винаги води до жестоки сблъсъци и ръкопашни схватки. През 1979 г. фен на Лацио загива, след като е уцелен със светлинна ракета. През 2004 г. ултрасите на Рома прекъсват едно от римските дербита - откровена демонстрация на сила. След изстрелване на залпове от фойерверки, феновете на "Вълците" нахлуват на игрището и заплашват дори капитана на своя отбор Франческо Тоти. "Берлинер Цайтунг" пише през 2004 г.: "Принципно в такива случаи се ползат сълзотворен газ и бронирани полицейски бусове, които укротяват вилнеещите вандали." Кой ли не би посетил безобидно звучащото италианско "столично дерби"?

Изображение
11. Ал Ахли - Замалек (Египет)

Райнер Цобел, който работи като треньор в Кайро между 1998 и 2000 г., казва: "Трафикът в града е истинско безумие. Само когато се играе дербито, улиците в мегаполиса са напълно безлюдни." Това е най-великият сблъсък, който човек може да преживее на африканския континент. Играе се на препълнения със 100 000 фанатични запалянковци национален стадион в Египет, а съдиите задължително пристигат от друга държава. През 2008 г. британският вестни "Гардиън" праща свой репортер на египетската класика. Таксиметровият шофьор се изказва доста скептично: "Ти не отива там. Ти ще бъде убит."

Изображение
10. Борусия Дортмунд - Шалке 04 (Германия)

Вечната борба за определяне на футболната столица на областта Рур продължава от няколко поколения животновъди, земеделци и собственици на малки градини. Рядко отношенията на любов-омраза между Люденшайд и Херне-Запад са изобразявани по-добре, отколкото във филма "Футболът е нашият живот". Тана Шанцара (в ролята на баба Кете) носи своя шал на Дортмунд и в кухнята, на който могат да се прочетат неща от сорта на "Проклета сган Шалке". Уве Окзенкнехт, облечен в екипировка на Шалке, заплашва: "Бабо, внимавай какво приказваш, тук си на вражеска територия." През 1997 г. стражът на Шалке Йенс Леман става първият вратар от бундеслигата, който отбелязва гол от игрова ситуация - това става в последната минута за 2:2 на препълнения дортмундски Вестфаленщадион. В деня на 100-годишнината на Борусия Дортмунд, на стадиона на жълто-черните се пее песента "Денят, в който Шайсе (германски: Човешко изпражнение) 04 умря".

Изображение
9. Уест Хем - Милуол (Англия)

Докери срещу корабостроители и обратното: Лондонското местно дерби, което е в центъра на действието на филма "Грийн Стрийт Хулиганс" с Илайджа Ууд, представлява пътуване във времето назад към 80-те години. Чак през август отново политат светлинни ракети, бутилки и камъни, когато един отбор от английската Висша лига среща тим от трета дивизия в мач за купата. Двубоят е прекъсван три пъти от главния съдия, тъй като зрителите продължават да нахлуват на игрището. В един от футболните интернет форуми на Острова може да бъде прочетено следното мнение относно екстремния мач: "Не си забравяйте бухалките и си оставете децата вкъщи!"

Изображение
8. Нюел'с Олд Бойс - Росарио Сентрал (Аржентина)

Най-важното аржентинско дерби извън столицата. Първодивизионните отбори от и около Буенос Айрес са не по-малко от дванадесет. В Росарио, третият най-голям град в Аржентина, всичко се разделя на две половини. Уругвайският писател Едуардо Галеано описва, колко жестоко е съперничеството: Привърженици на Росарио Сентрал излизат по улиците след финала на Копа Либертадорес през 1988 г. и празнуват загубата на своите врагове срещу Насионал Монтевидео. Произходът на враждата е необичаен: През 20-те години се провежда благотворителен мач, приходите от който ще бъдат преведени за строежа на клиника за проказа. Благодарение на този двубой двата клуба получават своите псевдоними. Играчите на Росарио Сентрал от тогава са известни като "Канаяс" ("Злодеите"), а Нюел'с Олд Бойс носят прякора "Лос Лепросос" ("Прокажените"). От този ден, който иска да посети това дерби, се нуждае от сериозен къмпинг-опит. Последният път, когато привържениците на Сентрал искат да посетят този мач, те лагеруват в продължение на 3 дена пред касите на стадиона, за да закупят 3 000 билета.

Изображение
7. Фламенго - Флуминензе (Бразилия)

Фронтовата линия на борбата между Фла-Флу минава по границата между богатството и бедността. Отборът на жителите на гетата, Фламенго, се конкурира с тима на висшата класа. Атмосферата в деня на дербито не се отличава от тази в деня на карнавала в Рио: Около стадион Маракана се танцува и се пее от различните школи по самба. По-елегантният футбол се играе от Фламенго в повечето случаи, благодарение на играчи като Зико и Сократес. През 1941 г. Флу се нуждае от равенство, за да стане шампион. Техен играч изритва топката през телената мрежа на стадиона в близката река. Противникът явно е очаквал подобен ход, защото е назначил гмуркачи в близост до водоизточника, които бързо изваждат кожения уред на повърхността. Но и това не помага, защото срещата завършва 2:2.

Изображение
6. Цървена Звезда - Партизан Белград (Сърбия)

Както обикновено в бивша Югославия съперничеството не се изчерпва само с един вид спорт. "Вечното дерби" се нарича така, също и защото се провежда постоянно - на футбол, хандбал и баскетбол. В Сърбия всеки втори подкрепя Цървена звезда, а 30 процента от населението стискат палци за Партизан. Понеже в днешно време спортното качество не е особено високо, в центъра на вниманието при белградските дербита са ултрасите на отборите: "Делийе" ("Смелите") срещу "Гробарите".

Изображение
5. ЦСКА - Левски София (България)

ЦСКА е бил отборът на комунистическата армия, а Левски е бил подкрепян от народната милиция. През 1985 г. двата съперника си устройват зрелищен побой на терена по време на финала за държавната купа. Шестима футболисти (между които все още младият Христо Стоичков) са наказани да не играят профифутбол до живот, но тази присъда е отменена след година. През 2009 г. Левски грубо е измамен в дните преди дербито: руснаците от Рубин Казан внезапно изявяват интерес към четирима играчи на българския клуб. Квартетът отлита за Русия и пропуска сблъсъка с ЦСКА, който Левски губи с 0:2. Обаче: в Рубин никой не е чувал нищо за някакъв трансфер! Факсът е бил фалшифициран. Междувременно дербитата на България се провеждат на неутрален терен - на националния стадион.

Изображение
4. Бока Хуниорс - Ривър Плейт (Аржентина)

Който пътува като турист до Буенос Айрес, бързо ще установи, че един от първите въпроси, на които ще трябва да отговаря е: "Ти от Бока или от Ривър си?" Спортното значение на вечния дуел между бедните (Бока) и богатите (Ривър) в последно време е олекнало поради множеството трансфери в Европа, но по улиците на аржентинската столица никой не се вълнува, че след топката тичат тийнейджъри и играчи над 30-годишна възраст. Дъното е постигнато през 2005 г., когато се изиграва "най-скучното суперкласико на всички времена", завършило 0:0. Безкомпромисно е поведението на и извън терена. Членовете на фенклуба на Ривър "Ла Барра Брава", който всъщност по-скоро е престъпна групировка, редовно са арестувани от полицията преди дербито. Най-лошата трагедия се случва на 23 юни 1968 г., когато при масова паника феновете не могат да напуснат стадиона, защото изходите са заключени отвън. Катастрофата коства животите на 71 души.

Изображение
3. Фенербахче - Галатасарай (Турция)

Шотландският треньор Греъм Сунес навремето силно подценява дълбоките чувства, които поражда този мач у турците. При своя престой като наставник на Галатасарай той забива знаме на своя отбор в центъра на игрището на Фенербахче. Английският ежедневник "Индипендънт" съобщава, че постъпката на треньоре е довела до "множество заколени кози в Истанбул и около града". Географите говорят за едно дерби на континентите: Галатасарай се намира на европейския бряг в квартал Бейолу, а Фенербахче - в азиатския Кадъкьой. Доскоро в този мач имаше и друг интересен сблъсък на треньорските скамейки: Германия (Кристоф Даум) срещу Холандия (Франк Райкард).

Изображение
2. Олимпиакос Пирея - Панатинайкос Атина (Гърция)

За мнозина това дерби не е нито повече, нито по-малко "майката на всички боеве". Когато Олимпиакос среща Панатинайкос, в гръцката столица за няколко дни цари пълна тишина. И почти всеки дуел е белязан от тежки битки между ултраси. Вилнеещите запалянковци владеят до съвършенство всички дисциплини на хулиганския десетобой. Особено впечатляващо е използването на факли на стадиона. Някога Олимпиакос е бил тимът на работниците от атинското пристанище, а Панатинайкос е представлявал интересите на висшата класа. Тези класови разграничения са отпаднали с течение на времето, но остава нещо друго: Олимпиакос домакинства в самостоятелната някога Пирея. До сблъсъци между двата клуба се стига не само, когато играят футболните отбори, но и тези по баскетбол или волейбол. През 2007 г. 22-годишен фен на "Пана" е намушкан с нож по време на атинското дерби по женски волейбол срещу Олимпиакос. Гневът в Гърция е толкова силен, че правителството спира всички отборни спортни първенства в страната в продължение на две седмици.

Изображение
1. Селтик - Рейнджърс (Шотландия)

26 ноември 2000 г. е денят, в който един червенокос германец става безсмъртен в Глазгоу, поне що се отнася до синята половина на града. При 5:1 над Селтик Йорг Албертц инспирира 3 от общо 5-те попадения на Рейнджърс и за пореден път разделя града на две групи. Протестантите празнуват със сините победители, а католическият клуб на ирландските преселници е гневен и обиден. Отплата за добрата игра: Албертц попада, заедно с други 72 футболисти, в Залата на славата на Рейнджърс. Прякорът на дербито "Олд Фърм" възниква в ранните години на 20. век, а днес то се провежда поне 4 пъти в сезона. Статистиката от гледна точка на Рейнджърс: 385 срещи за първенство, за купата на страната и за купата на лигата, 154 победи, 94 равенства и 137 загуби. Кулминацията: През лятото на 1969 г. финалът за купата на Шотландия между сините и зелено-белите е гледан от невероятните 132 870 души.

Изображение