Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.

събота, 29 май 2010 г.

Капитаните на "Бундестима"

Германия ще си има нов капитан на задаващото се световно първенство в Южна Африка. Няма да е никак лесно начинание да извеждаш бундестима на игрището, при положение, че знаеш какви футболисти преди теб са имали тази чест. Предлагам ви всичките германски капитани през годините.

Фриц Сцепан

Изображение

Всъщност легендарният футболист от златните години на Шалке 04 не иска да си има нищо общо с националния отбор още от 1931 г. Понеже се е почувствал изолиран от колегите си по време на една среща с Дания, той заявява на райхстреньора Нерц: "Знаете ли, ние в Шалке също имаме хубава трева. Освен това там играя с още десет другари, а това е много важно за мен, когато играя футбол." Все пак той преодолява дребните търкания с някои от съотборниците и води германците на световните първенства през 1934 и 1938 г. като капитан.

Фриц Валтер

Изображение

Днес с известно задоволство се отбелязва, че по време на легендарния триумф в Швейцария през 1954 г. Фриц Валтер вече е бил на доста напреднала футболна възраст. Той извежда съотборниците си до титлата като 33-годишен футболист, който "носи първото си име както академикът - своето научно звание" (Руди Михел). Две години по-рано един вестник гневно е написал: "Махнете тоя старец!" Но тези думи никога повече не са повторени.

Ханс Шефер

Изображение

"Де Кноле", както кьолнският народ нарича своя герой от първенството през 1954 г. с големия обонятелен орган, има неблагодарната задача да носи капитанската лента на бундестима през първенствата от 1958 и 1962 г. Три години преди Мондиал'62 в Чили Шефер всъщност иска да прекрати кариерата си, но решава да продължи след като получава милите комплименти на Зеп Хербергер. След отпадането през 1962 г. той мърмори: "Ако знаех, че Хербергер ще хване тая треска да играе дефанзивно, щях да предпочета да отида на почивка, отколкото да играя защитник в далечно Чили."

Уве Зеелер

Изображение

Приказната кариера на "Нашия Уве" почти достига безславен край на един кален стокхолмски стадион - преди решаващата квалификационна среща за световното първенство през 1966 г. срещу Швеция пресата упражнява безмилостна критика към Зеелер и неговия патрон Хелмут Шьон. Краят на историята: Зеелер изтръгва победата, праща германците в Англия и "полива" събитието с Шьон в бара на шведския хотел. И с право: през 1966 и 1970 г. капитанът на германския отбор се казва Уве Зеелер.

Франц Бекенбауер

Изображение

Какво ли още не е казано или написано за капитана от 1974 г.? Най-добре да оставим другите да говорят. "Какъв мъж, какво излъчване!" (Хилдегард Кнеф) "Пас от Франц е като най-високата октава при пеенето!" (Лучано Павароти) "За мен беше чест да го поканя на сватбата на дъщеря ми." (Президентът на Египет Садат) "Ах, защо той не е англичанин?" (Боби Чарлтън)

Берти Фогтс

Изображение

Някои хора просто са на грешното място в неподходящото време. Например като германски капитан на катастрофалното първенство от 1978 г. Или като германски селекционер на катастрофалното първенство от 1994 г. На някои хора наистина не им е лесно. Като например на световния шампион, носителя на Купата на УЕФА, треньора на европейския шампион и многократния германски футболист на годината Ханс-Хуберт Фогтс. Катастрофално.

Карл-Хайнц Румениге

Изображение

Мон дьо, Рюмениш! Както когато става дума за качеството на липщатските курабийки, така и по един друг въпрос френският президент Митеран, поп-дуетът Алън & Денийз и изобщо всички футболни фенове са единодушни: "Харесваме Румениге заради това, че навремето той беше единственият германски национал, който можеше да различи футболната топка от топчето за боулинг." Европейският шампион води германския национален отбор на финал през 1982 и 1986 г. дори с разкъсан мускул. Като утешителна награда задвете загуби вълшебникът "Кале" получава приза "Секси коляно".

Лотар Матеус

Изображение

"Да не си пъхаме пясъка в главата". Цитат, запазена марка на "Лодар". Матеус не получава капитанската лента никак лесно. На финала през 1986 г. в Мексико той успява да надиграе за пореден път дори велик футболист като Диего Марадона. Времето между мачовете любимецът на жените прекарва в ресторанти и при фризьори. Понякога играе и шах. Партньор: Румениге.

Юрген Клинсман

Изображение

Неизменно ухиления син на щутгартски пекар получава завързана лента на ръката си преди СП 1998 - неговата лебедова песен в националния тим. Световният шампион от 1990 г. е играл цяло десетилетие за бундестима и влиза в книгите по футболна история като изобретател на головата радост "Гмуркач", при която футболистът (или поне този футболист, който е вкарал гол) се пързаля с изпънато тяло по (мократа) трева след попадението си. Както се казва в Англия: "Doing a Klinsmann".

Оливер Кан

Изображение

Заглавието на неговата автобиография гласи: "Аз. Успехът идва отвътре". Какво можем да кажем към това освен: Да, със сигурност е така. Никога размерът и величието не са вървели толкова близо, хваната ръка за ръка, както при уникалния и единствения "Титан", който се къпе в море от адреналин. Световният футболист демострира безусловна воля за победа. И точно с нея капитанът от 2002 г. тика напред своите съиграчи, които достигат чак до финала. Призът за най-добър футболист на турнира заслужено е присъден на германския вратар.

Михаел Балак

Изображение

Под ръководството на селекционера Юрген Клинсман през 2006 г. Михаел Балак получава предимство пред "Титана" Кан. Ролята на капитан е изпълнена грандиозно добре от халфа по време на домашната футболна приказка. Но неуморният му стремеж към международен трофей не е възнаграден с успех. Южна Африка може би беше последният шанс на Балак за триумф с националния отбор. Влизането на Кевин-Принс Боатенг сложи край на надеждите му.

Филип Лам

Изображение

събота, 1 май 2010 г.

"Вземи си отпуск!"

Преди началото на сезона Майнц 05 освободи Йорн Андерсен, без да е ръководил отбора в нито един мач от новото първенство, а неотдавна Хамбург прати в платен отпуск Бруно Лабадия дни преди решаващия реванш с Фулъм за Лига Европа. Който си мисли, че тези "отпуски" са куриозни, нека хвърли око на класацията Топ 10 на германските треньорски уволнения. От Ото до Руди - една поредица от неразбирателства.

ДЕСЕТО МЯСТО:
Руди Фьолер и Рома, септември 2004

Изображение

Какво си е въобразявал Руди Фьолер, когато през късното лято на 2004 г. отива в Рим, за да помогне на "своята" Рома отново да стъпи на крака? Обаче мястото, където Фьолер някога намира щастието като играч и своята втора съпруга, безвъзвратно се е променило и в съблекалнята треньорът открива трупата на ексцентричния капитан Тоти, която не подлежи на никакъв контрол. След цели 25 дни германецът хвърля кърпата, а малко преди това вестник "Кориере делла Серра" написва: "Фьолер е правилният човек, попаднал на грешното място."

ДЕВЕТО МЯСТО:
Ото Рехагел и Байерн Мюнхен, юли 1995 до април 1996

Изображение

След 14 години в спокойния Бремен провинциалният крал Рехагел вече се чувства готов за голямото предизвикателство. Началото е поставено с абсурдните шапки с надпис "Ото...намирам го за добър!", които носят Рехагел и Бекенбауер на официалното представяне, но постепенно отношенията между двамата прерастват в открито неприятелски такива. Треньорът отказва да търпи "съветите" на ръководството и не отдава исканото уважение на мюнхенските журналисти, което води до освобождаването му 4 кръга преди края на сезона, въпреки че Байерн е на второ място в първенството и на финал за Купата на УЕФА. Тренировките поема самият "Кайзер" Франц и печели европейския турнир, но не успява да завоюва германската титла.

ОСМО МЯСТО:
Аад де Мос и Вердер Бремен, юли 1995 до януари 1996



Наследникът на Рехагел в Бремен също не може да се похвали с голям късмет. Реномираният холандец Аад де Мос се счита за превъзходен теоретик. Той въвежда защитната игра в линия на Везерщадион, която среща яростната съпротива на футболистите на Вердер. След пропадането на 15-то място в класирането и безбройните разправии с Марио Баслер, де Мос проплаква пред журналистите в момент на слабост: "От този отбор никога няма да произлезе нещо." Медиите се обръщат към ръководството на клуба за коментар и холандецът скоропостижно е пратен в отпуск до края на договора си.


СЕДМО МЯСТО:
Йосип Скоблар и Хамбургер ШФ, юли до ноември 1987

Изображение

Признайте, че да сте наследник на Ернст Хапел, не е особено лесна задача. Но Йосип Скоблар сам си усложнява живота допълнително, поставяйки на вратата своя сънародник Младен Пралия. Югославският вратар чупи всички рекорди за неадекватност и с него Хамбург понася разгромни загуби от Байерн (0:6), Карлсруе (0:4) и Борусия Мьонхенгладбах (2:8). На 9 ноември1987 г. Скоблар е уволнен. Малко след това Пралия го последва.

ШЕСТО МЯСТО:
Томас Хьорстер и Байер Леверкузен, пролетта на 2003

Изображение

Не, той просто не е създаден за тази работа. Когато Томас Хьорстер се появи пред обществеността в качеството си на треньор на Байер, той винаги изглежда така, сякаш всеки момент ще се разплаче и ще се затича в прегръдките на мама. След като притесненият човек с наведена глава признава в телевизионно интервю, че повече не вярва в спасението на леверкузенци от изпадане във втора дивизия, той е освободен от мъките си. "Когато един треньор каже подобно нещо, той не бива просто да се уволни, а направо да се застреля", коментира телевизионният екперт Удо Латек. Все пак наставникът не е екзекутиран, а пратен да работи в младежката академия на Байер Леверкузен.

ПЕТО МЯСТО:
Вини Шефер и Щутгарт, юли до ноември 1998

Изображение

Винфрид Шефер поема един устремен нагоре Щутгарт, който под ръководството на Йоги Льов вече се е класирал за участие в турнира за Купата на УЕФА. Но той някакси успява за отрицателно време да се скара с целия отбор и най-вече с трите големи "Б": Балъков, Бобич и Бертолд. Забележителен цитат на Томас Бертолд: "Ако в събота Шефер още е треньор, трябва да бъде пазен от цяла армия." Подобна защита не се оказва необходима.

ЧЕТВЪРТО МЯСТО:
Волфганг Зидка и Арминия Билефелд, лятото на 1994

Изображение

Зидка е избран да върне тогавашния третодивизионен клуб Арминия Билефелд в професионалния футбол с помощта на звезди като Фриц Валтер и Томас фон Хеезен, но безхаберието, с което наставникът действа, е просто потресаващо. Зидка дори не познава собствените си футболисти, праща някакъв работник на стадиона да тренира и постоянно нарича любимеца на публиката Щефан "Щудти" Щудтрукер "Щуки". Вътрешен вот на доверие за треньора между играчите на Арминия завършва с резултат 0:23 в ущърб на Зидка. След четири срещи първата загуба и първият допуснат гол водят до освобождаването на треньора. Което не е малко постижение.

ТРЕТО МЯСТО:
Йорг Бергер и Бурсаспор, юли до октомври 2000

Изображение

Йорг Бергер е видял много през дългата си треньорска кариера, но дори той е потресен от отношенията в турския от град Бурса. Поради привличането на двама германски футболисти (Марк Цийглер и Мартин Шпанринг) се стига до разправия между Бергер и ръководството, която взема наочакван развой. Първоначално клубът изключва мобилния телефон на своя треньор, а след това заковава прозорците на жилището на Бергер. Когато наставникът е повикан на разговор за неговото освобождаване, на бюрото е поставен пистолет, а член на управата обяснява на Бергер: "Това е нашият език."

ВТОРО МЯСТО:
Райнхолд Фанц и Карлсруе, зимата на 2004/05

Изображение

Той е назначен в последния ден на старата година, а малко след началото на новата - вече е уволнен. Шестте дни, през които Райнхолд Фанц, така да се каже, работи в Карлсруе са най-краткият треньорски престой в историята на германския професионален футбол. И са красноречив пример за влиянието на спонсорите в модерната игра. Оставката на Фанц е резултат от огромния натиск от страна на спонсора на отбора EnBW, чийто президент Уц Клаасен, който изглежда почти толкова лошо, колкото и се казва, едно време е бил обиден от треньора по време на съвместната им работа в Хановер 96. EnBW пуска декларация до медиите, в която обяснява как Фанц няма нужните качества да води отбора, а клубът, който без парите на своите благодетели би фалирал, послушно изгонва бедния човечец.

ПЪРВО МЯСТО:
Ролф Шафщал и Динамо Дрезден, началото на 1999

Изображение

"Боклук, какво зяпаш? Трябва всеки път да риташ портиера в задника, за да си върши работата, а не да се почесва по цял ден и да плямпа за старите времена. Никой нищо нередно не вижда! Преди не са и трябвали да виждат нещо. Не са научени да работят, не са научени на ред, не са научени на нищо. Никой не изпълнява, никой не слуша - никакво разбирани, шумни осита (обидно название за източногерманци)! Трябва ли да ми пука, че някой не сритан по задника, когато е нужно? Зная: това е временно. И тогава ще изчезна от тук." Но нещата се развиват по-бързо, отколкото Ролф Шафщал планира - няколко дни след това му изказване, с което той влиза в профила на предшественика си Едмунд Щойбер, наставникът е освободен след престой от точно 56 дни в Дрезден.

За Севилската нощ и обезболяващите

Германия изостава с 1:3 срещу Франция на полуфинала от СП 1982, а Патрик Батистон лежи в болница след сблъсък с Шумахер. Но единадесеторката на Дервал се изправя на крака. Клаус Фишер си спомня.

Изображение

Репортаж от мача

"Още предварително знаехме, че ще има една невероятна борба. Французите бяха един превъзходен отбор с изключителни халфове: Платини, Тигана, Жирес..., това беше футбол от най-висока класа.

Знаехме също, че мачът ще бъде труден и това се потвърди след изиграването на 90-те минути: Беше една вълнуваща и интересна среща от първата до последната секунда, с много голови положения и спорни ситуации. В продълженията интригата отново присъстваше, но при пасив от 1:3 нещата вече изглеждаха безнадеждни. Но никога не изпитахме чувството, че всичко е приключило. В един внезапен момент Карл-Хайнц Румениге, нашият дълго време контузен капитан, влезе в игра като смяна и веднага направи гол. Това винаги дава нови сили.

И тогава все пак трябва и малко късмет. Нападнахме по крилото, последва центриране на Литбарски, Хрубеш ритна топката всъщност твърде встрани. Стоях с гръб към вратата и нямах друг избор - уцелих топката перфектно. Дори днес често ме заговарят за този гол. Имам футболна школа, а родителите разказват на своите деца: Клаус Фишер, който преди правеше головете със задни ножици."

Кадри от драмата:




Кратка статистика:
ПОЛУФИНАЛ ЗА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ИСПАНИЯ'82:

ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ - ФРАНЦИЯ 8:7 СЛЕД ДУЗПИ (1:1, 1:1, 2:3, 3:3)

Състави:
Западна Германия: Харалд Шумахер, Манфред Калц, Улрих Щилике, Карл-Хайнц Фьорстер, Бернд Фьорстер, Волфганг Дремлер, Паул Брайтнер, Феликс Магат (73. Хорст Хрубеш), Ханс-Петер Бригел (96. Карл-Хайнц Румениге), Клаус Фишер, Пиер Литбарски. Треньор: Юп Дервал.

Франция: Жан-Люк Етори, Манюел Аморос, Мариус Трезор, Жерар Жанвион, Максим Босис, Ален Жирес, Жан Тигана, Мишел Платини, Женгини (51.Патрик Батистон, 61. Кристиан Лопез), Доминик Рошато, Дидие Сикс. Треньор: Мишел Идалго.

Голове:

1:0 Литбарски (17.), 1:1 Платини (26. дузпа), 1:2 Трезор (92.), 1:3 Жирес (98.), 2:3 Румениге (102.), 3:3 Фишер (108.);
Дузпи: 0:1 Жирес, 1:1 Калц, 1:2 Аморос, 2:2 Брайтнер, 2:3 Рошато, Щилике ---, Сикс ---, 3:3 Литбарски, 3:4 Платини, 4:4 Румениге, Босис ---, 5:4 Хрубеш

Жълти картони: Жирес (35.)
Съдия: Корвер (Нидерландия)
Зрители: 70 000
Стадион: Естадио Рамон Санчес Писхуан (Севиля)
Дата: 8 юли 1982 г.

Изображение

Коментари:
"Не може да бъде справедливо един толкова важен двубой да се решава с дузпи. Четири години здрава работа се опропастиха с едно спасяване. Хората казват, че малкият финал е нелошо признание, но това е мач без значение. Не буди никакъв интерес и не бива да съществува. Ние искахме само едно нещо - място на финала. Реферът трябваше да ни даде дузпа за онова ужасно нападение срещу Батистон и щяхме да победим. Сега всичко е загубено, и да плачем, това няма да помогне." (Френският селекционер Идалго след срещата)

"Трябва да свалим шапки пред играчите за силата на характера, която демонтрираха. Имахме най-различни проблеми с контузии и заболявания, но отказахме да се предадем. Изпълненията на дузпи не е добър начин да се реши един двубой, но поне е еднакво честно спрямо двата отбора. Относно инцидентът с Батистон, Шумахер твърди, че е излязъл за топката, но е хвърлил твърде много сили, за да избегне сблъсъка. Той много съжалява за това, което се случи, но то е нещастен случай." (Германският селекционер Юп Дервал)

"Много по-трудно е да гледаш мача отстрани, отколкото да участваш в него. Умирах хиляди пъти, преди да реша да рискувам по-тежка контузия, когато Франция отбеляза втория си гол. Хазартното действие обаче си заслужаваше и успях с влизането си да намаля пасива. Франция игра красиво днес, но те избраха наивна тактика, след като поведоха с 3:1. Дадоха ни възможност да се върнем в играта и ние я използвахме." (Карл-Хайнц Румениге)

"Убеден съм, светът знае, че най-добрият отбор загуби. Обаче можем да се сърдим само на себе си. Германците биха играли сигурно и защитно ако водеха с 3:1, но това не е нашият начин да играем футбол. Научихме нещо от този мач." (Мишел Платини)

"Между професионалистите няма съжаление, но ще платя зъбната операция на Батистон." (Последваща вербална атака на Тони Шумахер срещу Батистон)

"Престъплението на века": Шумахер срещу Батистон:


Случи се на 8 юли. По-точно казано: на 8 юли 1982 г., преди почти 28 години. Случи се на полуфинала от Мондиал'82 Франция срещу Германия в Севиля. Случи се в 57. минута. Патрик Батистон, по него време футболист на Сен Етиен, е влязъл в игра само 7 минути преди това на мястото на Бернар Женгини. Той получава отличен извеждащ пас от дълбочина и излиза сам срещу германската врата. Вратарят Тони Шумахер напуска малкото си поле и скача, когато вижда, че не може да достигне топката, и се сблъсква с Батистон. Още във въздуха Шумахер се извърта и забива лакъта си под брадичката на Батистон. Един грозен фаул, който никой на стадиона не вижда - нито съдията Корвер от Холандия, тъй като всички очи следят пътя на топката.

Едва по-късно, когато телевизията показва сцената безброй пъти, бруталността излиза наяве, нищо че Шумахер доста след мача опитва да намери извинение за действието си с оправданието: "Опитах да предпазя коляното си и затова се обърнах така." Батистон губи съзнание и е изнесен от терена на носилка. Мишел Платини държи ръката на своя приятел, тича покрай носилката до страничната линия. Напълно безчуствено след края Шумахер научава, че французинът е бил на границата между живота и смъртта и че при удара е загубил два зъба. Жестокият коментар на германеца гласи: "Между професионалните футболисти няма съжаление, но ще платя зъбната операция на Батистон."

"Това не беше злополука"

Думите на Шумахер предизвикват по-голямо възмущение дори от действието му. Патрик Батистон, който днес работи в младежката академия на Бордо, си спомня 25 години след инцидента: "Все още вярвам, че това беше един преднамерен фаул, а не нещастен случай. За всеки случай обаче мисля, че той не искаше да ме контузи тежко. Това е един парадокс: Естествено, че бих предпочел ударът ми, който мина замалко край гредата, да беше влязъл и да водехме с 2:1. Така щях да бъда изнесен от стадиона като герой. Но не стана така и днес, с необременено съзнание, мога да заявя: Този бруталност срещу мен ме направи по-известен, отколкото някога бих бил само с футболните си умения."

По това време Франция сервира футболно шампанско, а Германия - застояла вода. Франция повежда в продълженията с 3:1, но допуска изравняване 3:3 и губи при изпълненията на дузпи. Батистон, две години по-късно станал европейски шампион, споделя: "Ние бяхме прекалено неопитни." 56-кратният национален футболист, който на 12 март стана на 53 години (женен, с двама сина), няколко седмици след мача се среща за приятелски разговор с Шумахер: "Темата се дъвчеше постоянно от медиите и футболните федерации ни посъветваха да се срещнем лице в лице и да си поговорим като другари. В името на футболното добруване ние се съгласихме, но така и не станахме приятели. Понякога случайно се засичахме на футболни мачове, но повече от едно "Добър ден" не си разменяхме."

Батистон се опитва да избягва разговори с децата футболисти относно успешното му футболно минало: "Те не бива да чуят това." Вместо това той се опитва да обясни значението на думи като "ценности" и "уважение", както и да покаже, че успехът не е възможен без усилена работа: "Те имат всичко и мислят, че всичко което хвърчи се яде. Притежават мобилен телефон, интернет и вече вярват, че само талантът е достатъчен за постигането на целите. Опитвам се ясно да им кажа, че без труд във футбола нищо не проработва - както и в живота по принцип." Накрая Патрик Батистон формулира една мъдра сентенция: "Вярвам, че през живота си човек трябва да е честен, но да не приема всичко като израз на честност. Това е моята житейска философия."

Изображение

Днес скандалният бивш вратар се изявява като треньор. Предлагам ви един разговор с вратарската легенда Тони Шумахер за болката, прекалената употреба на обезболяващи, кръвта в коляното, огромните подутини и изкуствените цветя на гроба му.

Визитка: Тони Шумахер
Изображение

Харалд Антон Шумахер е роден в райнландския град Дюрен на 6 март 1954 г., но придобива известност като Тони Шумахер. Той е един от първите вратари, които използват силното си хвърляне с ръка, за да пращат топката в противниковото наказателно поле. През кариерата си Шумахер играе за Кьолн (422 мача в периода 1972-1987), Шалке 07 (33 мача през 1987/88), Фенербахче (65 мача през 1988-1991), Байерн Мюнхен (8 мача през 1991/92) и Борусия Дортмунд (1 мач през 1995/96), както и за "бундестима" (76 срещи в периода 1979-1986).

През 1987 г. Шумахер издава скандалната си книга "Начален сигнал", в която прави скандални разкрития за живота на германските професионални футболисти, включително и за злоупотреби с различни медикаменти. Повече за книгата прочетете на http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB. В следствие на това той е изваден от националния отбор, както и от клубния си тим Кьолн.


Изображение

Тони Шумахер, вярно ли е, че сте играли финала на Евро'80 със счупена ръка?

Да, така е. Фрактурата се получи в заключителната тренировка, когато някой стъпа на ръката ми. Но кой би се отказал да играе на финал? Обадих се на моя лекар в Кьолн, който тогава долетя в Рим и ми направи един здрав коктейл.

Какво имате предвид под "здрав коктейл"?

Обезболяващи.

Ефектът на обезболяващите обаче отминава по някое време през мача.

В такъв случай се вземат още на почивката. Освен това още в началото на 70-те години тренирам по собствен стил, който ми помага да подтисна мисълта за болка и точно през онзи финал той ми беше много полезен.

Имаше ли във финала на ЕП 1980 ситуация, в която усетихте болката от контузията?

Не, тя беше елиминирана с медикаментите. А счупеното място бях пристегнал здраво. Когато в други случаи играех със счупен пръст на ръката, подготвях ръкавиците си по специален начин. Сестра ми имаше криви шноли за коса, направени от рог, с които аз извивах пръстите на ръкавицата и така облекчавах натоварването върху болния пръст.

Освен тези, какви са били най-болезнените Ви контузии?

Кръстните ми връзки са скъсани и никога не заздравяха правилно. В следствие на това съм опериран шест пъти на това място и менискусът ми е изгладен. Лявото ми коляно също е оперирано два пъти, отново на менискуса. Разбира се, пръстите ми на ръцете постоянно ме болят. Чупил съм различни пръсти, получавал съм разкъсвания на мускули и на капачката на коляното. Почти всеки един пръст на ръцете ми е увреден. Вземах обезболяващи преди мачовете, но не и преди тренировки. При контузия в капачката кракът се подува ужасно, но трябва да се продължи да се тренира. Всъщност медикаментите би трябвало да се вземат само в крайни случаи. Но болките ми ме караха да ги вземам постоянно. Правех го и от егоизъм, защото когато аз играех, никой друг не можеше да застане на вратата.

Постоянно изпитвахте болка и въпреки това играехте?

Това е част от играта. През целия си живот съм изпитвал болка, днес също. Болят ме пръстите, ставите. Но аз успявам да контролирам това чувство.

Изображение
Тони Шумахер с европейската купа през 1980 г.

Никога ли не сте мислили за възможните последици?

Човек не се замисля. Днес е другояче. При това изкарвах добри пари и не исках до края на живота ми да имам финансови затруднения. Затова контузиите не ме спираха, в крайна сметка важни тогава бяха премиите за победи и успехи.

Какво беше вашето ежедневие като професионален футболист извън терена?

Между мачовете използвах всяка минута, за да възстановявам пръстите на ръцете си. Така например нощем ги мажех с лекарства и се опитвах да ги държа неподвижно, което изобщо не е лесна работа.

Какво Ви посъветваха лекарите? Един футболен лекар не може да прати в игра с чиста съвест вратар със счупени пръсти.

Винаги казвах на лекарите на отбора: "Дали ще играя, решавам аз. В крайна сметка моето здраве е в опасност." Имам дълъг белег над коляното, който получих в един мач, игран в средата на седмицата. Отвън раната изглеждаше като известната контузия на Евалд Лийнен. Разкъсването беше бинтовано още по време на двубоя, а след последния съдийски сигнал ме закараха в болница и ме зашиха с 20 шева. В събота отново играх. Ясно осъзнавах: В най-лошия случай шевовете можеха да се разкъсат отново.

И тогава?

Тогава пак щяха да ме шият.

Значи болките се основна съставна част от работата на професионалните футболисти?

При всички положения. Когато се хвърлях с главата напред в куп от играчи за топката, не се замислях дали по-късно ще изпитвам болки от това. Фокусирах се само върху топката. Чак след края на мача осъзнавах, че всичко ме боли. През 1974 г. получих разкъсване на кръстните връзки, когато Волфганг Франк се подхлъзна и ме удари в крака. Тогава почивах два дни, източиха ми половин литър кръв от коляното и в събота отново бях на вратата - без коленни връзки и с огромен компрес.

Как е възможно това?

Това е чисто психологическо внушение в съзнанието.

И причина за артрозата, от която страдате днес?

Да.

Изображение
Шумахер в "разговор" с арбитъра Дитер Паули.

През 1974 г. Вие сте в началото на кариерата си. Никога ли не сте се страхували от ранно инвалидизиране?

Не, дори когато лекарят ми казваше: "Някой ден ще си имаш огромни проблеми с коляното."

Лекарите Ви казваха това. Как се държаха треньорите? Казваха ли по-скоро нещо като: "Не им се връзвай толкова!"

Така и не ги питах (смее се). Треньорите естествено се доверяваха на тимовите лекари и физиотерапевти. А дали пръстът на ръката ми след някоя среща е бил подут не интересуваше никого. Нито пък мен.

Той е бил превързан и обезболен. Колко обичайна беше консумацията на обезболяващи по времето на ативната Ви кариера, за да можете да издържите цял мач?

Редовно вземах хапчета. Толкова много, че днес имам впечатлението, че организмът ми не може да приеме повче някои от тях, а други просто нямат ефект върху мен.

Какво означава много? Всеки ден?

Тогава не обръщахме внимание какво и колко вземаме. Когато днес изпитвам болка, трябва да премина към по-сериозни медикаменти.

Да разбираме, че преди сте били безжалостно премедикаментиран?

На шега казвам понякога: "Когато умра, няма нужда да садите цветя на гроба ми, защото те няма да оцелеят. Трябва да забождате изкуствени букети от пластмаса."

Били сте ходещо шкафче за лекарства.

Ограниченията дойдоха чак, след като писах за допинга и обезболяващите средства в моята книга "Начален сигнал".

Значи това, което аз бих взел срещу махмурлук, вероятно няма да има никакво въздействие върху Вашия организъм?

Не. В такъв случай съм свикнал да ползвам други средства.

Дитер Престин има изкуствени коленни стави и схванати стави на китките, Бернд Кулман страда от изтръпнали пети, защото преди всеки двубой си е биел инжекция в петата. Нормално ли беше в съблекалнята на Кьолн в началото на 80-те години да се ползват подобни техники за поддържане на форма?

Иначе нямаше да мога да играя. Аз не съм някакъв мазохист и не изпитвам удоволствие от болката. Не можех да вземам хапчета по всяко време, защото те влияеха на цялото тяло, но частичните упойки бяха нещо нормално.

Имали ли сте негативни преживявания заради хапчетата?

Не, въздържах се от тях, защото осъзнавах, че те влияят на целия организъм. Затова ползвах само локални упойки, например новокаин.

Налагало ли Ви се е понякога по време на мач да подтискате сълзите си от болка?

Поне се опитвах никой да не забелязва това. Най-вече противникът.

Опитва ли се един професионален футболист умишлено да нарани опонента, при положение, че знае за съществуваща контузия?

Когато знам, че противникът ми е с дебели кокали, аз му влизам малко по-твърдо. Това не бих нарекъл неспортсменско, а по-скоро професионално.

Имало ли е моменти, в които сте си помислили: "Тоя мач не мога да го издържа до края"?

Не. Собствената ми тренировка ми е помагала в някои много тежки ситуации. В първата среща след инцидента с Батистон, играна във Франция, зад вратата ми беше издигната кукла по мое подобие на бесилка. Това беше лошо, но можех да се абстрахирам от това.

Душевните болки по-тежки ли са от физическите?

Не зная, но за всеки случай съм се научил да си казвам, че болката е само илюзия.

И това работи също при счупвания?

Да, работи. Както беше и с онази история, когато казах на тогавашната ми жена да си изгаси цигарата в ръката ми. Исках да демонстрирам, че човек може да подтисне болката.

Дори когато съзнанието контролира болката: Вземали ли сте и необходимите медикаменти към това?

Сами не си биехме инжекциите, това правеха лекарите. Но винаги вземахме таблетки. Днес те биха ми помогнали срещу проблемите в лакъта ми, но сега с неохота вземам подобни медикаменти.

Как тренира Тони Шумахер:


Значи все пак преосмислихте някои неща?

Не бива да ги вземам повече, защото не бих могъл да водя повече тренировки. Съпругата ми много внимава за това да вземам възможно най-малко от тези неща. Когато се запознахме с нея, тя ми преподреди шкафчето в банята. Беше потресена как е възможно да има толкова много лекарства в него.

Опасявате ли се от последващи вътрешни последствия в следствие на предишната Ви консумация на медикаменти?

Не. Редовно ходя на прегледи. Всичко е наред.

Тони Шумахер, в каква степен употребата на болкоуспокояващи е допинг?

Трудно е да се каже. Ако сега можех да играя само с необходимите ми болкоуспокояващи, това би било допинг при всички положения.

Това означава, че всъщност преди сте били допингиран, макар това да не е било така по тогавашния правилник.

Не сме вземали нищо, което да е подобрявало постиженията ни. Но след като ГФС е обявил болкоуспокояващите инжекции за допинг, те не бива повече да се използват.

Какво би станало ако ГФС беше направил това по-рано?

Тогава много играчи изобщо нямаше да могат да играят. И времето за възстановяване щеше да бъде малко по-дълго.

Значи ли това, че ако е имало такава забрана за болкоуспокоителни по Ваше време, при положение, че отборите са били с по 20 футболисти, тимовете щяха да са принуждавани да играят с по 8 играчи?

Тогава със сигурност щяхме да се принудим да попълним състава с аматьори. При сегашните медицински щабове определено щях да получа забрана да играя от лекарите.

Кой беше най-болезненият Ви момент на терена?

На терена никога не съм изпитвал болка. Поради адреналина! Днес съжалявам, че повече не мога да бягам за здраве. Пробвах с възстановителни тренировки, но просто не се получава повече. Мога само да карам велосипед и да плувам. Ставите и мускулите ме болят, имам артроза на ръцете. Но това е част от риска, когато човек иска да бъде професионален футболист.

Изображение

Гмуркачът, покорил световния връх

"Роси фантастико" - така празнуват медиите на Апенините през 1982 г., след като Паоло Роси изиграва решеваща роля за третата световна титла на Италия със своите 6 гола. Нападателят на "Скуадра Адзура" влиза в книгите по футболна история с представянето си на Мондиал'82 в Испания.


Паоло Роси, роден на 23 септември 1956 г. в тосканския град Прато, Италия

Въпреки всички свои постижения, звездата на италианския нападател никога не успява да изгрее истински.

Открит от торинския Ювентус и събрал опит във втородивизионните Комо и Виченца, 21-годишният Роси директно е повикан в националния отбор за световното първенство в Аржентина през 1978 г. Със своите 24 гола през същата година футболистът е извел Виченца до вицешампионското звание на Ботуша.

На първенството в Южна Америка Роси играе отлично с националния екип - седем мача, три гола, две асистенции и четвърто място с Италия. Хитрият нападател е приветстван не само от италианските запалянковци, но и от ръководството на Перуджа.

Там той се замесва в скандал със залагания и е наказан да не участва в професионалния футбол за три години. Санкцията е съкратена на две години, така че вратата на националния отбор, настойчиво държана от селекционера Енцо Беардзот, се оказва отворена. Преди световното първенство в Испания Роси се завръща не само в Ювентус, но и на международната трибуна.

Изображение
Във "финала преди финала" срещу Бразилия Паоло Роси бележи три златни гола и класира италианците на полуфинал срещу Полша. На снимката Сократес (8) закъснява, както и вратарят на "селесао" Валдир Переш, които трябва да понесат загубата.

Роси бележи три пъти срещу Бразилия

Представянето на "скандалното момче" в първите мачове е остро критикувано, но в решителния момент удря и неговият час. Роденият нападател показва присъщия си голов усет срещу Бразилия и в полуфинала с Полша, където нанизва цели 5 попадения. Италия е на финал! Там "Паблито", както го наричат приятелите му, отново вкарва хладнокръвно за 1:0 и помага на "скуадра адзура" за крайната победа срещу "бундестима". Краен резултат 3:1, световна титла за Италия, а Роси получава голмайсторския приз на турнира. Героят на първенството получава и "Златната топка" по-късно през същата година.

Изображение
Двата гола в полуфинала с Полша вкарва отново Паоло Роси, а те се оказват достатъчни за "скуадра адзура" да спечели с 2:0. Този път събитията отблизо следи полският страж Йозеф Млинарчик.

Роси заема позиция за гмуркане

След няколко успеха (първенство 1982, Купа на Италия 1983, КНК 1984, КЕШ 1985 г.) с Ювентус и едногодишен престой в Милан (1985/86) Паоло Роси не играе за своята родина на световното първенство в Мексико през 1986 г. Нападателят приключва своята кариера през лятото на 1987 г. в тима на Верона след 48 срещи (20 гола) за Италия и 215 срещи (82 гола) в Серия А. Любителят водолаз попада само веднъж в центъра на обективите на камерите - през 1982 г. в Испания, когато покорява световния връх.

Изображение
Срещу Западна Германия във финала успехът отново е на страната на Роси. Нападателят демонстрира головият си нюх и надделява срещу защитника Ханс-Петер Брийгел и вратаря Тони Шумахер. за 1:0.

Изображение
Първият гол за италианците от камера, поставена до противоположната врата. Паоло Роси (за тревата) вкарва кълбото в мрежата, а германският вратар Шумахер отчаяно се хвърля, докато Антонио Кабрини вече е готов да празнува.

Изображение
Паоло Роси побеждава своя персонален пазач Карл-Хайнц Фьорстер, вкарва шестия си гол на Мондиал'82 и повежда адзурите към победа.

Изображение
След 3:1 в последната среща над германците вратарската легенда Дино Дзоф, Паоло Роси, Клаудио Джентиле и Гаетано Ширея правят почетна обиколка със световната купа на Естадио Сантяго Бернабеу. Роси става голмайстор на турнира с шест гола.

Ооо! Ааа! Кантона!

Дори днес цяла Англия и в частност Манчестър размишляват върху необикновената личност на Ерик Кантона. Какъв е този човек? Холерик? Циник? Или революционер? Лидер, гений, футболен крал? Или всичко накуп?

Изображение
Ерик Даниел Пиер Кантона, роден на 24 май 1966 г. в Марсилия, Франция

Той носи екипа с номер 7, числото на лудите. И сякаш този малък бунт не му беше достатъчен, че се наложи и да играе с вдигната яка. Този пренебрежителен поглед към съперника, тази поклащаща се походка! За какъв се мислеше този човек всъщност? Отговорът е прост: За велик. А неговите почитатели могат само да се съгласят. Те го наричат "Льо Роа", "Краля".

Ако човек види Ерик Кантона днес, приблизително десетилетие след края на активната му кариера, с дълги коси, буйна брада и закръглен корем, първосигнално съзнанието му ще асоциира бившия френски футболист с всичко, което може да се нарече декадентско. Да, той все още е крал, при това крал от Южните морета. Но от него също би излязъл и добър писател - както сам веднъж признава, Кантона се счита за поет, човек на изкуството и, да: философ.

Когато марсилските предградия се изчервиха

Този "философ" все още е бил студент по философия, когато през август 1987 г. отбелязва гол за Франция при загубата с 1:2 от Западна Германия. Малко по-късно той извежда своята страна до европейската титла за младежи. Той е един млад килър, който убива само с необходимите средства и нищо повече от тях. Той рита топката, когато е набрал скорост в движение, и докато защитниците само зяпват в своето учудване, кълбото почти къса мрежите. Кантона все още е играч на Оксер, но година след това той преминава в Олимпик Марсилия, любимия му отбор от детството. Въпреки че там той ниже гол след гол и става шампион на Франция, този му престой не е особено сполучлив. Дори и в тази ранна фаза на футболно развитие явно проличава неконтролируемата ярост на Кантона: В контролна среща с Торпедо Москва той хвърля фланелката си на земята. Ръководителите на марсилския отбор виждат в тази постъпка обида към клуба и решават да освободят футболиста. Националният селекционер на "петлите" Анри Мишел също престава да разчита на нападателя. Обидите на Кантона към Мишел са толкова свирепи, че дори и предградията на Марсилия се изчервяват от срам.

Единствено в Монпелие вярват в таланта на играча и са готови да преодолеят гневните му изблици. Като знак за благодарност той подарява на клуба френската купа. Също Мишел Платини осъзнава, че всъщност Ерик Кантона е един гениален футболист и го връща в националния отбор. Това не е причина за смирение: Той се сбива в съблекалнята със съотборник, когото смята за прекалено тъп, и отново е наказан. Когато обаче топката е наблизо, младият килър продължава да убива толкова последователно, че Марсилия си го връща на Стад Велодром. Там той печели титлата и купата, но тежка контузия в коляното го вади от игра за сметка на ветерана Клаус Алофс. Това положение не го удовлетворява и той заминава за Ним, където подписва с градския Олимпик. Следва ново избухване: В един мач той хвърля топката в лицето на главния съдия и е наказан да не играе за един месец. Това прелива чашата на търпението му и той определя всички рефери като "идиоти". След като санкцията е удвоена, Кантона публично обявява оттеглянето си от футбола. На 25-годишна възраст!

Често, твърде често Ерик Кантона е забравял през кариерата си. Или пък може би той никога не е притежавал памет? Но ако си беше спазил обещанието, французите щяха да си спомнят за него, колкото германците - за Волфрам Вутке, Андреас Засен или може би за Ян Шимак - играчи с огромен потенциал, но извън терена изпитващи такива трудности, че остават в историята не като победители, а като провалили се. Трябва да благодарим на Мишел Платини, който не губи вяра в качествата на Кантона, че не се стига до там. Той го убеждава да продължи да играе и го съветва да напусне Франция и да отиде на Острова в Лийдс Юнайтед. Там започва втората глава от кариерата на Кантона, заради която биографията му не попада на рафта с отхвърлените футболисти. Вместо това тя заема видно място до тези на Гаринча, Бест и Марадона.

Изображение

"Ооо! Ааа! Кантона!"

В Лийдс - където играе заедно с шотландските ветерани Гордън Стракън и Гари МекАлистър - той се превръща от футболист, който досега се е интересувал само от това да убива, във водеща фигура. При това той не води отбора си към някакви победи в някакви мачове, които скоро ще бъдат забравени. Той сформира единна и хомогенна смес от играчи. Кантона ги тика към лудостта, брилянтността и дори отвъд тях. През 1992 г. той печели с Лийдс шампионската титла на Англия. И когато в срещата за "Чарити Шийлд" с вдигната яка отбелязва хет-трик срещу Ливърпул, феновете на Елънд Роуд започват да скандират известния боен вик: "Ооо! Ааа! Кантона!"

От следващия сезон този вик се пренася на Олд Трафорд. Още през първата си година там Ерик Кантона печели титлата с Манчестър Юнайтед и така става първият футболист в историята на английския футбол, който става шампион в два последователни сезона с два различни отбора. И тъй като това е първият триумф за Ман Юнайтед след 26 години прекъсване, феновете на "червените дяволи" го възкачват на онзи пиедестал, който е скрит след напускането на Джордж Бест. Или може би Кантона сам се покатерва на него? Той небрежно вдига яката си и изобщо не се затруднява да играе ролята на новия лидер. Младият Рой Кийн израства под неговото крило и изобщо не е учудващо, че ирландецът също се превръща във фигура, която може само да бъде обичана или мразена. Заедно те печелят първото място и през 1994 г. През този сезон Кантона вкарва 18 гола, а при победата с 4:0 над Челси във финала за ФА Къп той реализира две дузпи с такова хладнокръвие в погледа, че съперниците му се смразяват. Всички профииграчи от Острова заедно го избират за футболист на годината.

Но и в Манчестър се стига до грозни сцени: При гостуване на бившия отбор Лийдс Кантона наплюва фен, а в Истанбул той тръгва да търси сметка от длъжностните лица и след това се сбива с турската полиция. Когато през 1993 г. в Париж френският национален отбор губи последната си среща от квалификациите за СП 1994 и така не успява да се класира, нападателят е доближен от един журналист в катакомбите на Парк де Пренс и е попитан как се чувства. Репортерът получава такова кроше, че моментално е нокаутиран. Разказва се, че Кантона хвърля цялата вина за отпадането към съиграча си Давид Жинола, тъй като полузащитникът допуска фатална грешка при решаващото попадение. Може би е осъзнавал, че това е бил последният му шанс да участва на голям турнир. След 43 мача за "петлите" Кантона приключва с кариерата си в представителния тим. При световната титла на "екип трикольор", воден от неговия антипод Зинедин Зидан, Краля е само зрител.



Тогава идва 25 януари 1995

В светлината на гениалността и лудостта, на успеха и на трагедията на този гневен човек изглежда, че историята му е достигнала връхната си точка. Но тогава се стига до 25 януари 1995 г., когато в среща от английската Висша лига срещу Кристъл Палас той отново е пратен преждевременно под душовете. Това е малко удовлетворение за хулигана Матю Симънс: Когато Кантона напуска игрището, той най-грозно напсува футболиста. Играчът на Юнайтед идентифицира моментално автора на обидните думи в множеството, внезапно се затичва към него, скача малко преди рекламните пана и поваля Симънс с невиждан ритник от Кунг-Фу. Всички, които виждат сцената, не вярват на очите си - в Англия, в цяла Европа и по света. ФА и ФИФА налагат безпрецедентно наказание и санкционират Кантона за осем месеца. Затворът е избегнат на косъм.

Обаче още през март ръководството на Манчестър Юнайтед удължава контракта на футболиста с три години, тъй като се страхува да не остане без него. Когато той се завръща на 1 октомври, веднага отбелязва гол и помага за третата титла на тима си в 4 сезона. След като добрият стар Стийв Брус приключва кариерата си, Кантона дори става капитан на "червените дяволи". Може би лентата на ръката му е причината сезон 1996/97 да е най-спокойният във футболния път на Кантона. Може пък това да е под влиянието на предчувствието за края: Само седмица след четвъртата шампионска титла в престоя му на Олд Трафорд той напълно неочаквано оповестява своето отказване.

Изображение

"Първите винаги са първи"

Той направи Манчестър Юнайтед топотбор след дълги години безславно лутане. И не Дейвид Бекъм, Рой Кийн или Пол Скоулс, победителите в Шампионската лига през 1999 г., нито пък Джордж Бест, неговия славен предшественик, избират феновете за най-велик играч на Юнайтед за всички времена. Не, те избират Ерик Кантона, техния крал с вдигнатата яка.

В последвалите години Кантона открива страстта си към плажния футбол. Той лобира за въвеждането на професионална структура на този спорт във Франция и през 2005 г. печели световната титла като играещ треньор. С купата в ръце и с крака в пясъка кралят на Южните морета заявява: "Първите винаги са първи. Това е много важно за мен." И се ухилва доволно.

Изображение