Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.

петък, 5 февруари 2010 г.

Той имаше дух в краката

Всъщност световното първенство в Италия през 1934 г. идва твърде късно за австрийския вундертим. Всъщност неговият капитан вече е достигнал зенита на кариерата си. И всъщност четвъртото място в края е едно голямо разочарование. Въпреки всичко това той оставя следа в турнира: Матиас Зинделар, най-великият футболист, който някога се е раждал в Австрия.


Класата му и изкуството му на терена днес са безспорни. Въпреки това Зинделар остава мистерия - кой се крие зад легендарния футболист? Каква е била политическата му ориентация? И защо животът му завършва толкова рано? Едно е ясно: Матиас Зинделар и вбъдеще ще бъде обект на дискусии.

Колкото повече се спори и днес за неговия характер, за неговите политически убеждения и за неговата ранна смърт, толкова повече човек се убеждава в неговите футболни качества. Зинделар се движи по терена леко, почти ефирно, и избягва директните единоборства. За него най-важното не е да се вкарват голове, той иска просто да играе - и това му се отдава до съвършенство. В един спорт като футбола, който по онова време се превръща в обществен феномен, зрителите пълнят стадионите, за да гледат австрийската суперзвезда. Неговото име е синоним на футболен спектакъл.

Поне така стоят нещата през неговите най-добри години, когато Зинделар, неговият клубен отбор Аустрия Виена и австрийският национален отбор печелят известност по целия европейски контитнент. Но докато се стигне до там, трябва да се преодолеят не малко препятствия. Футболистът е роден през 1903 г. в селце в днешна Чехия и израства във виенския работнически квартал Фаворитен. Баща му загива през Първата световна война, а израсналият в бедност Зинделар трябва да издържа семейството си като чирак в машинен цех. Футболният му път също е каменист, но това само затвърждава статуса му на легенда. Със своя срамежлив и вглъбен стил на игра, младият играч трудно попада в младежкия отбор на Фаворитен - по-късно го наричат "Хартиения". След контузия в плувен басейн само рискована операция на менискуса спасява кариерата му през 1923 г. - от тогава запазената му марка на футболния терен е чорапът върху коляното му, който се превръща в символа на австрийските футболни герои.

В Аустрия Виена Зинделар бързо си спечелва славата на най-добрия играч, макар и без титли, и получава многобройни предложеня от клубове от цяла Европа; за националния отбор той изиграва 14 срещи, след което капитанът на отбора Хуго Майзъл решава да не го вика повече за Австрия поради егоистичния му стил на игра, чрез който Зинделар задържа прекалено дълго топката у себе си. Прекъсването на националната кариера не се отразява на футболиста на Аустрия и той остава верен на игровия си маниер. Той остава верен на клубния си тим и остава в него до края на живота си - Аустрия печели два пъти предшественика на днешната Шампионска лига Купа "Митропа" през 1933 и 1936 г., националният отбор на Австрия е наречен "вундертим" и пленява с играта си Европа между 1931 и 1933 г. Зинделар си връща националната фланелка през 1931 г. под натиска на футболната общественост и така австрийската репрезентация отново получава гениалния си "мозък".

Дриблите му идват отвътре: Матиас Зинделар - най-добрият футболист в историята на Австрия и безжалостен техничар, който сам търси пътя към противниковата врата. Запазеният му знак е чорапът на коляното, един спомен от операция на менускус, която замалко не спора футболната му кариера.

Коронацията не се състои, световното първенство идва прекалено късно

През 1934 г. второто световно първенство се организира в Италия, а очакванията към Австрия са огромни. Но отборът, който отпътува при тежки условия и едва напомня на някогашния вундертим, не успява да ги оправдае. Много футболисти от славната единадесеторка играят в чуждестранни клубове и поради този факт не са използвани в националния отбор, други са контузени, в Австрия някои официални мачове за първенство са насрочени да се преиграват по време на Мондиала, а накрая, но не на последно място, някои футболни герои са преминали зенита на кариерата си. Накратко: световното първенство идва твърде късно.

Първият двубой срещу Франция, преди това лесна плячка за австрийците, е замалко не изхвърля вундертима от надпреварата. Чак в продълженията Австрия се налага с 3:2 - Зинделар бележи за 1:0, а след това асистира за 3:1. При победата с 2:1 срещу Унгария в следващия кръг австрийците за последен път показват своя блясък и напомнят за себе си. На полуфинала обаче идва краят срещу Италия на Мусолини. Зинделар също не успява да промени развоя на събитията. Той, който смайва своите съперници със светкавично бързите си дрибли, става по неволя част от един от най-смехотворните мачове в историята на световните първенства.

Най-известният двубой на легендарния австрийски вундертим, който покорява Европа между 1931 и 1933 г., е загубен. На 7 декември 1932 г. австрийците нещастно губят от непобедената тогава Англия в Лондон с 3:4. Самата английска преса е впечатлена от Зинделар (горе, третия от дясно) и неговите съотборници.

От отбор на мечтите в отбор на вехтошарите

Съдията Иван Еклинд, който в деня преди срещата е приет лично от Мусолини, признава попадението на италианците за 1:0, след като двама играчи на "адзурите" изблъскват вратаря на Австрия Платцер зад голлинията с топката. Арбитърът сам спира опасен пас напред с глава и оставя безнаказано италианеца Монти да малтретира по цялото игрище Зинделар, който след двубоя е приет в болница. Така Италия достига до финала и брутално отнема мечтите на австрийците. Двубоят за третото място Австрия, без Зинделар и неговия партньор в атаката Шал, губи от "големия брат" Германия с 2:3. Днес може спокойно да се каже: с оглед на обстоятелствата и благодарение на гениалния плеймейкър Зинделар австрийците извличат максимума на първнството от 1934 г. В алпийската държава обаче никой не иска да приеме четвъртото място. Разочарованата преса в страната бързо и заядливо преименува "отбора на мечтите" в "отбора на вехтошарите".

С идването на нацистите Австрия е присъединена към Германския райх под името "Остмарк", а представителният й отбор е разпуснат. Националният герой Зинделар, който междувременно се появява в реклами и в киното, изнася един последен голям спектакъл на тоталитарния режим на 3 април 1938 г. В т.нар. "Аншлус-двубой" между германци и австрийци Зинделар и компания нарочно пропускат много изгодни положения пред вратата на противника, тъй като това им е наредено преди началото. Въпреки всичко 35-годишният футболист отбелязва за нежеланото 2:0, което води до необуздана радост по трибуните. Почти десет месеца по-късно, на 23 януари 1939 г., Зинделар е мъртъв. Намерен в леглото си до изпадналата в безсъзнание своя приятелка, която малко след това също умира. Загадка, нерешена и до днес. Злополука, самоубийство или убийство - истината е неизвестна, а в пресата се появяват безчет спекулации. Няма единство и по въпроса дали документите по разследването на смъртта на футболиста наистина са изчезнали по време на войната.

Кой беше Матиас Зинделар? Бунтовник, който реши да се противопостави на нацистите? Халф, който откупува кафенето на един евреин след началото на доктрината за арийството? Отговорът дава австрийският писател Алфред Полгар: "Той имаше дух в краката. В неговия живот се случват доста изненадващи и внезапни събития, а насочените от него топки към вратите летят толкова красиво по мостовете на историята, че едва сега можем да ги разберем и да им се насладим в цялото им великолепие."


27 гола в 43 национални срещи - такъв е гордият баланс на Зинделар с екипа на Австрия. На снимката той отбелязва за 3:0 в приятелски двубой с Белгия, (4:1), игран на 11 юни 1933 г. във Виена.

Австрия отпътува за СП 1934 в Италия при лоши обстоятелства и при голям натиск. Първият мач на възпитаниците на австрийския селекционер Хуго Майзъл е спечелен с мъка - 3:2 след продължения срещу Франция. Зинделар (горе, трети от ляво) отбелязва първият австрийски гол в турнира и участва за третото попадение. В крайна сметка мечтите за световна титла са отнети след скандална загуба на полуфинала от Италия с 0:1.

Цяла една страна го почита, медиите също: на снимката Зинделар (в средата), заедно с колегата си Валтер Науш, дава интервю на радиожурналиста Вили Шмийглер (вдясно).

Физическите единоборства не му прилягат, Зинделар набляга на своята скорост, повратливост и динамика. Прякорът му сам се пръква: "Хартиения".

Няма коментари:

Публикуване на коментар