"Футболисти и бутонки - това е една динамична връзка. Спомняте ли си финала на Световното първенство в Италия през 1990 г. между Германия и Аржентина? Тогава Лотар Матеус отказа да изпълни дузпата в заключителните минути, защото старите му обувки се скъсаха през първото полувреме и трябваше да ги смени на почивката. Така на Матеус му беше неудобно в новата си екипировка и предостави на Андреас Бреме възможността да изпълнява решителното положение. Бреме вкара, Германия спечели с 1:0 и стана световен шампион.Аз също много държах на старите си обувки - един много успешен модел, изработен от най-добрата кенгурова кожа. За два сезона във Втора Бундеслига с Борусия Мьонхенгладбах вкарах общо 37 гола с тези бутонки. След завръщането ни в елита през 2001 г. ги носих още половин година. Но те вече бяха доста износени: върховете им, където са пръстите на краката, бяха разкъсани от двете страни, а на дясната обувка езикът се беше откъснал. Реших да ги предоставя на коледната томбола, която се организира в Гладбах с благотворителна цел, без да осъзнавам, че така ще загубя увереността си пред гола. Трябва да знаете, че аз не съм суеверен човек. Но дали случано или не, през първите три мача от пролетния полусезон не само, че не се разписах, но и бях преследван от пълен малшанс. Тогава дойде 21. кръг, когато играехме с най-големия съперник на нашата Борусия - Кьолн. Всички разчитаха на мен да вкарам гол и да поведа отбора към победата - попаднах под необичайно голям натиск. Исках и трябваше да вкарам! Как обаче трябваше да постъпя?
Един нападател, по принцип, може само прилежно да тренира и да се надява, че ще получи шанс за изява. От там нататък нещата се подреждат от само себе си. Изобщо не се сетих за старите си обувки, тъй като новите ми бяха доста удобни и изобщо не ме убиваха. Но фенът, който ги беше спечелил на празничната лотария, имаше свое виждане за нещата. Сутринта преди дербито с "козлите" получих пакет, в който открих стари бутонки и писмо с милото пожелание: "Надявам се, че с тези отново ще ти потръгне."
Започнах да се смея, когато разпознах прокъсаните си чепици. Те изобщо не изглеждаха като уред, с който някой би изкарвал прехраната си. Но точно тогава ми мина през главата: "Защо не? Може пък наистина да помогнат!" Бях готов на всичко и реших да играя с тях. Краката ми влязоха в тях така, сякаш никога не ги бях събувал. Домакинът на отбора ги прегледа и, въпреки сериозните повреди по тях, ги одобри: "Ще издържат." Нещо повече - със старите обувки щастието ми се върна.
Вкарах класически хет-трик - три гола само за четвърт час. И трите попадения нанизах с десния крак, където беше полуразпадналата се обувка. Бихме "козлите" с 4:0, а това беше мачът на сезона за нашите фенове. Моите "бутонки на успеха" станаха централна тема в спортната преса, а аз продължих да ги нося до края на сезона и така помогнах на отбора да запази мястото си в Първа Бундеслига. След това ги предадох на човека, който отговаря за архивите на Борусия, за да ги сложи някой ден в клубния музей.
Както казах, преди тази исторя не бях суеверен, а и след нея също не повярвах в съдбата. Въпреки това, като треньор днес, оставям моите играчи да си спазват своите малки ритуали, щом те желаят това. Изглежда, че между тактическото учение, спортната медицина и психологията, има нещо необяснимо, което може да помогне на един футболист. В моя случай това бяха старите, напълно прокъснани обувки."
Гол на Ари ван Лент от последния мач на стария митичен стадион на Борусия Мьонхенгладбах Бьокелберг:
Няма коментари:
Публикуване на коментар